Екология :: Почви

Територията на община Берковица е разположена в планинската и полупланинската част на Северозападна България. Преобладават сивите и светлосивите почви, а по поречията на реките Бързия и Златица - алувиално-ливадните почви.

В планинската част почвите са средно песъчливи, глинести и имат уплътнен глинест хоризонт.

Площта представлява, в по-голямата си част, хълмист планински терен, много често пресечен от оврази. Най-ниската надморска точка е в село Боровци - 250 метра, а най-високата е връх Ком - 2016 метра.

Почвите в рамките на общината са сиви и светлосиви горски. По поречието на р. Бързия и р. Златица са алувиални и алувиално-ливадни, докато в планинските райони - песъчливо-глинести с уплътнен глинест хоризонт.

В зоната на връх Ком почвите се определят като тъмнокафяви и тъмноцветни горски. За града и местността Ашиклар са характерни сивите горски почви, като в ниските части по поречието на реката са ливадни.

Районът притежава разнороден геоложки строеж. Най-отдолу се откроява кристална основа - неравномерно потънала, но покрита с по-малки наслойки. На определени места тя лежи на повече от 1000 м дълбочина, докато западно от града, както и по северните склонове на Балкана, се разкрива на повърхността на земята със своите линеанентни гранитоиди.

Преобладава диабазфилигондната формация. Наслагите от терциерен и кватернерен произход нямат голяма мощност. Слабо нагънати и разседнати граноеспенсни конгломератни пясъчници и глини в терасите на река Бързия представляват 4 палеогена.

Мощността на плиопена край реката достига 4-5 метра.

Полезните изкопаеми са съсредоточени в старопланинската тектонска зона. Неограничени запаси от мрамор притежават кариерите на запад и север от града. На дневен ред стои въпросът за дълбочинното му добиване. Инертни материали са представени главно от базалтовите кариери при село Слатина. На територията около град Берковица са разкрити барит и черни въглища, които не се разработват.