РАМКОВА ПРОГРАМА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА МАЛЦИНСТВАТА В ОБЩИНА БЕРКОВИЦА
/РПИМОБ/
РЕЗЮМЕ
В последните години в българското общество се утвърждава модела на демократичен плурализъм, защита правата на човека и основните човешки свободи. Нашата страна продължава успешно да върви по пътя на обществено-институционално демократизиране, хармонизиране на обществените нагласи и процеси с тези на развитите европейски страни.
Полагат се усилия в отстояване позитивните процеси в посока развитие на между етническите отношения, скъсяване дистанцията в интер-културен диалог, успешното интегриране на ромската общност в българското общество и постигането на по – устойчиви резултати.
Ставаме свидетели на поредица от структурни промени в различни обществени отрасли. Променят се силно както икономическите, така и социалните, политическите и културни акценти в обществото.
Страната ни стана равноправен член на Северно атлантическия пакт, получихме покана за присъединяване в Европейските структури през 2007г., затворихме успешно преговорните глави с Европейската комисия, стартира процедура по строителството на АЕЦ-Белене. В много градове в страната влязоха крупни инвеститори.
Разработват се и се предлагат в обществената сфера различни програми по ФАР, СИФ, Световна банка, инициативи свързани с младежката заетост, хора в неравностойно положение и др. Всички с основна цел разширяване възможностите на хората за реализация в новите условия. Тези промени налагат нов модел на обществени нагласи и отношения, които касаят целият български народ. Промени, които да гарантират стабилност, устойчивост на развитието в процесите на адаптация, интеграция на етническите малцинства, като неотменна част от българското общество.
На територията на нашата Община живеят мирно не от вчера представители на различни етноси: тук са роми, каракачани, и др. Поради обективни причини настъпването на демократичните промени се отразиха неблагоприятно върху представителите на етническите малцинства. Но най-силно те засегнаха представителите на ромската общност, тя не успя своевременно да се подготви и догони в своето развитие другите етнически малцинства и представителите на мнозинството.
Изминаха шест години (април 1999г.) от подписването на Националната програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. През 2005г. февруари месец България стана домакин на стартиране на международна програма “ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА РОМСКОТО ВКЛЮЧВАНЕ 2005 – 2015”. Последваха предложения от страна на общността за балансирани решения, програмно подкрепен подход в сложната материя. Но до ползотворно, работещо партньорство при формулиране, решаване на конкретни проблеми, така и не се стигна.
Нестопанските организации на територията на страната и в Община Берковица продължават да реализират програми в различни сектори на обществения живот. Но въпреки това усилията им са недостатъчни да променят със свои сили негативите натрупани в различните общности през годините на обществено – икономически и социален преход.
Всеобщо и погрешно се оказа схващането, че малцинствата ще намерят своето място и начин да се адаптират и по – специален подход не е необходим. Но бързо променящите се условия в обществените процеси, завишените изисквания към нашата страна по отношение интеграция на ромската и други общности в българското общество доказват, че е необходим адекватен подход, който да доказва устойчивост в намеренията на държавната и местна власт. А от друга страна етническите общности не бива да се разглеждат, като пасивен наблюдател – консуматор на несъгласувани с нейните нужди решения. Нужно е вече да бъдат предприети конкретни мерки основаващи се на намеренията на правителството на РБългария декларирани през 1993г., а именно:
- Подобряване условията на живот на всички български граждани;
- Намаляване степента на социална изолация сред малцинствените общности;
- Ограничаване на нарастващата бедност;
- Промяна в медийния образ на малцинствата;
- Взаимно зачитане на културните ценности;
- Повишаване образователното равнище и др.
Изолацията на ромската общност, наред с липсата на програмно подкрепени подходи доведоха до утежняване на състоянието на малцинствата. Завиши се степента на недоверие, вътрешно несъгласие с обкръжаващите ги обществени процеси и апатия.
В наши дни предизвикателствата пред държавната и местна администрация с новия курс на страната към ЕС доказват нарастващата необходимост от смяна на подхода – от пасивно очакване към активно включване, инициативност с цел подготовка на хората за предизвикателството на новото Европейско семейство. С високи цели и още по – високи отговорности. За да бъдем в крак с времето е нужно да се смени подхода, чрез изместване на акцента. От позиция спонтанна реакция при възникнала инициатива в посока институционално – програмно стимулиране разработването на инициативи, при които да се гарантира по – пълно, реално участие на общностите при формулиране и практическо решаване на конкретни проблеми.
Всяка национална, местна политика, програма или стратегия с приоритетна насоченост към интегриране на малцинствата би следвало да бъде насочена към постигането на устойчивост и развитие при решаване на проблемите на същите, да отговаря на реалните им нужди, оценени като приоритетни от самите общности, и не на последно място да способства, увеличава възможностите за участие на повече хора в реализацията им.
Програмата следва да е съобразена със реалната обществено – социално икономическа среда на местно ниво, със съответно адаптирани задачи, така че да улесняват преходните процеси на интеграция на цялото общество в структурите на страните от Европейския съюз. Програма следва да бъде част от Националната политика на РБ по отношение на интеграция на етническите малцинства по – специално ромската. Така може да се гарантира, че заложените в програмата дейности отговарят на очакванията и нагласите на хората, съобразени с възможностите на държавната и местната администрации, ползват се с широка обществена подкрепа, което е основен приоритет в развитите Европейски страни.
С цел пълноправното участие на всички български граждани в процесите свързани с предстоящото приемане на РБ в Европейските обществено – икономически и социални структури и във връзка със стартиралата инициатива на 02.02.2005г. десетгодишната Европейската програма: “ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА РОМСКОТО ВКЛЮЧВАНЕ 2005-2015” и за благоприятстване процесите на Европейска интеграция, адаптация на местната администрация и разширяване практическите възможности, Общински съвет - Берковица приема програма целяща повишаване на жизнения стандарт на своите жители представители на малцинствени общности.
“РАМКОВА ПРОГРАМА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА МАЛЦИНСТВАТА В ОБЩИНА БЕРКОВИЦА” - /Р П И М О Б/
1.1. Създаване на благоприятни условия за устойчиво развитие и участие на етническите малцинства в обществените процеси на територията на Община Берковица.
1.2. Значително разширяване възможностите на Община Берковица да участва равноправно с другите Общини в страната в конкурсните програми на ЕС с насоченост социализиране, приобщаване на уязвими малцинствени общности.
1.3. Подобряване качеството на живот, повишаване на жизнения стандарт на жителите на Община Берковица.
1.4. Превръщане на Община Берковица в привлекателно място за живот, личностно и обществено развитие.
2.1. Равнопоставеност и доброволно участие на всички български пълнолетни граждани независимо от пол, раса, религия, верска и етническа принадлежност.
2.2. Активно взаимодействие и участие на всички обществени сектори.
2.3. Добронамереност, отговорно ангажиране на представители с различни обществени, социални и икономически позиции, с отношение към програмата.
2.4. Участие и контрол от страна на граждански организации при разработване и практическо реализиране на отделните етапите в програмата.
2.5. Равно-поставено конкурсно начало на всички НПО, организации, физически и юридически лица при практическата реализация на сектори от програмата.
2.6. Програма, която отчита, стимулира и не пренебрегва досегашните усилия на етническите общностите, НПО, община, така и на всички граждани и институции в постигане на целите заложени в нея.
2.7. Поставя акцент в предложенията и прилагането на осъществими политики и практики с оглед постигане на по – бърз измерим напредък, устойчивост на развитие в процесите на приобщаване и социализация на малцинствените общности на територията на Община Берковица.
2.8. Програмата предлага активна, ефективна работа с инструментариума, който разполага с цел спомагане процесите за успешно вписване на община Берковица в Европейските структури.
2.9. Програмата конкретизира Националната програма за равноправно интегриране на ромската общност в българското общество, с възможност да трансформира острите нужди на застрашените малцинствени общности.
Програмата дава възможност за прилагане на съобразени, адаптирани с реалните нужди на хората решения, които са съобразени с историческите, социалните, икономическите и обществени реалности в Община Берковица. Екипа участвал в разработката, счита че едно от важните условия за успешното му прилагане е – спазването на основния принцип залегнал в разработката, а именно: “ДОВЕРИЕ, ПАРТНЬОРСТВО, УВАЖЕНИЕ И ВЗАИМОПОМОЩ” Убедени сме, че програмата ще покаже нов управленски подход ориентиран, съобразен пряко с нуждите на хората. Продукт, който ще подпомогне активното им участие в изграждането на нов тип европейско, обществено, отговорно отношение и поведение. Понятието включване – приобщаване според нас зависи от две основни понятия малцинство и мнозинство. То е израз на статукво, по което има съгласие, което не се оспорва и не предпоставя конфликти. Мнозинството трябва да уважава уникалността на малцинствата, да съдейства за съхранение на тяхната идентичност. Това означава изграждане на богата материална и духовна култура характерна за развитите демократични общества, обединяващи ценностите на всички малцинствени общности, групи в името на единна и силна държава.
Р А З Д Е Л И
I. ОБРАЗОВАНИЕ
II. КУЛТУРА
III. БЛАГОУСТРОЯВАНЕ НА КВАРТАЛА С ПРЕОБЛАДАВАЩО МАЛЦИНСТВЕНО НАСЕЛЕНИЕ
IV. СОЦИАЛЕН СТАТУС
V. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.
VI. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
VII. АЛТЕРНАТИВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНИЦИАТИВИ В МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА
VIII. ПРИСЪСТВИЕ НА МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ
В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО
ВЪВЕДЕНИЕ
Разнообразието в етнически състав на Република България и в частност Община Берковица е обективна историческа даденост. За вземането на правилни политически и други управленски решения свързани с подобряване жизнения стандарт, качеството на живота, жизнената среда на национално, регионално и место равнище е необходимо прилагането на адекватни държавнически решения подплатени с необходимият програмен ресурс и подходящ инструментариум за решаването на конкретен проблем или нужда.
Липсата на актуална, достоверна информация за етническия състав на населението в сложните условия на адаптиране към новият икономически модел на развитие, в процес на задълбочаваща се демографска криза, съществува реална опасност от вземането на неадекватни решения, които могат да засилят негативните тенденции в социално икономическите процеси, така че да придобият подчертано етнически характер. От друга страна отсъствието на точни статистически данни за представителите на малцинствените общности в Национален, регионален и общински мащаб. Липсата на адекватен програмен подход съобразен с етно спецификата, отчитащ нагласите и реалните нужди на хората.
Работата на парче и други немаловажни причини, създават условия за различни спекулации, недооценяване на сложността, значимостта, неотложността в решаването на специфичните проблеми на уязвимите етнически малцинствени общности. Това от своя страна доведе до самозатваряне на малцинствените общности, повишаване на етническото напрежение, нарастване на нетърпимостта, недоверието. Негативи, чийто последствия пречат осезаемо на процесите на присъединяване и предстоящото през 2007г. реално членство на Република България в ЕС.
ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА
Берковския край е разположен на важен природно-географски, социално-икономически и стратегически кръстопът. Община Берковица е разположена в Северозападна България на площ 472 624 кв.км., в подножието на Стара планина под в. Ком 2016 м н.в.. На север граничи с област Монтана, на изток малка част с община Криводол, на югоизток с община Вършец, на юг с община Годеч, и на запад с община Георги Дамяново. Територията на Община Берковица съставлява 13.02 % от общата територия на областта и е първа по големина след Община Монтана, по територия и втора по население. Демографското развитие на общината е тревожно нестабилно – значително намалява броят на населението. Важен фактор за демографският срив е високата смъртност и ниската раждаемост на населението за 2005 г.родените са 143 деца , починали 446 жители . Естественият прираст за 2005 година е отрицателен – 303. Преобладаващо е населението във възрастовите групи между 18 и 61 години 11967, над 60 години 5580 и до 18 години 3784. Към 01.05.2006г. населението на Община Берковица е общо 21331 души, мъже 10317 и жени 11014, като в трудоспособна възраст са 56,1% от общото население на Общината. Регистрираните безработни в Дирекция “Бюро по труда”-гр.Берковица към 01.05.2006 година са 1732 лица.
Нивото на безработица за страната към 01.12. 2005г. е 11,5 % , а за Община Берковица 23,2 %, от което се вижда, че ръстът на безработица е два пъти по- голям от средния за страната. Висок е процентът на незаетото население в трудоспособна възраст, най вече сред ромското население. Причините за това са липсата на професионална квалификация и ниското образование, което притежават. В заключение може да се направи констатацията, че се утвърждават негативните тенденции в естественото развитие на населението, изразяващи в ниската раждаемост от българското население и високата раждаемост на населението от ромският етнос, а в същото време и високата смъртност като цяло на населението в Община Берковица е факт. Към тези фактори следва да се добави и въздействието на външната миграция, която пряко или косвено също допринася за влошаване на демографската ситуация у нас.
В зависимост от културно-историческата обстановка, по-малка или по-голяма роля са играли следните етнодиференциращи фактори :
Ø етническия произход;
Ø родния (майчиния) език;
Ø религията, обичаите;
Ø явления от материалния бит, традиции;
Ø външни и вътрешни политически събития.
Таблица № 1
Население по местоживеене и етническа група в Община Берковица към 01.05.2006г
|
Етническа група |
Общо |
В това число ( брой) |
|
|
в град Берковица |
в селата |
||
|
Общо |
21331 |
16687 |
4644 |
|
Българска |
17476 |
13347 |
4219 |
|
Ромска |
3855 |
3430 |
425 |
I. ОБРАЗОВАНИЕ
По своята същност и предназначение образованието се явява основополагащ елемент на всички движещи се напред общества и процеси. През последните години сме свидетели на поредица от качествени, така и количествени промени на родното ни образование. Налице е сериозен спад в качеството на преподаваният материал, а също така и отлив на деца от учебния процес предимно представители на ромската общност. Тук причините са различни и са продиктувани от въздействието на обективно съществуващи, обществено – икономически, социални, демографски и др.фактори.
Тежкото икономическо състояние в годините на преход се отрази негативно върху покупателната способност на всички домакинства в страната. Но особено силно от промените бяха засегнати представителите на малцинствените общности. Това доведе до трайно ограничаване възможностите на много от тях да изпращат децата си редовно и в подобаващ вид на училище. В повече от случаите родителите свързват това с невъзможността да си осигурят трайна заетост, която да им позволи да обезпечат децата си необходимите облекла, учебни помагали и консумативи. Това доведе до сериозно намаляване на посещаемостта и ранното отпадане на децата от училище. Значително спадна броя на завършващите средно и продължаващите висше образование младежи.
За овладяване на негативните тенденции в изоставането на ромските деца в сферата на образованието е необходимо, то да бъде адаптирано с новите завишени изисквания към учебният материал, съдържание, да се повиши в пъти качеството на преподаване. Необходима е активна, целенасочена Национална и местна политика в посока разширяване достъпа на всички деца до масовите училища, чрез изместване на акцента от съсредоточаването им в така наречените квартални училища. Необходимо е да бъдат предприети такива мерки, които да гарантират на децата условия да израстват, учат, живеят и работят заедно, като неразделна част от българското общество. За тази цел е необходимо да се работи активно с обществото, родителите, учителите и училищните настоятелства за преодоляване на предразсъдъците и негативните нагласи. Необходимо е да се засили присъствието на нагледни материали и информация за живота, историята, бита и културата на различните етноси. Добре би било е да се въведе изучаването на СИП майчиният език при проявен интерес от страна на учениците.
Препоръчително е учителските и управленски колективи да преминат през модулни обучения в мулти-културен, интер-културен диалог, което да разшири техния мироглед в опознаване спецификата на живота на своите ученици. Убедени сме, че това ще се отрази благоприятно върху качеството на образователния процес.
МЕРКИ:
Ø Прилагане на приоритетните мерки в частта образование по “Десетилетие на ромското включване-2005-2015г.” ;
Ø Преглед на общинската нормативна база
Ø Синхронизиране с европейските изисквания
3. Подсигуряване на учебници, учебни помагала и учебно-технически пособия и средства за подготвителен, първи, втори и трети клас, подобряване на материално-техническата база, оборудване на кабинети в детските градини и училищата.
Ø Подобряване качеството на учебния процес.
Ø Подобрена материална база в училища и детски градини
4. Въвеждане на система за стимулиране и насърчаване на ромски младежи, завършващи основно образование за продължаване обучението им в по-горна степен – предоставяне на информация за донорски организации, осигуряващи финансова помощ на студенти от етническата общности и др.
Ø Подпомагане изграждането на професионално подготвени кадри от ромски произход.
Ø Повишаване квалификацията в системата на образованието на т.нар. “помощник на учители” от ромската общност;
5. Осигуряване на автобус и финансови средства за превозване на децата до училищата и детските градини.
6. Интегриране на ромските деца в градските училища
Ø 2005 – 2006 – 100 деца
2006 – 2007 – 20% увеличение
2007 - 2008 – 30% увеличение
2008 - 2009 – 50% увеличение
7. Въвеждане на СИП-ове по фолклор на етническите малцинства в училищата, които изявяват желание за формиране на учебни групи
Ø Спомагане процеса на опознаване между деца и ученици с различна етническа принадлежност.
8. Проект за ромски ансамбъл
9. Изработване и приемане на Общинска програма за културен обмен
10.Осъществяване на форми за ефективна работа с родители, които възпрепятстват децата си да посещават детска градина и училище. Изготвяне на програма за съвместна работа на общините и институциите от системата на народната просвета с представители на ромската общност.
Ø Намаляване броя на отсъстващите от училище, подлежащи на обучение деца.
11.Специализирана дейност на училищните психолози и педагогическите съветници за улесняване на взаимната адаптация на ромските и другите деца и ученици към новата образователна среда и назначаване на помощник на учителя от ромски произход.
Ø Подобряване на взаимоотношенията в училище.
12. Провеждане на дейности в детските градини и училищата за изграждане на положителни нагласи към образователната интеграция на ромските деца.
13. Провеждане на семинари и други форми на обучение на родителите за преодоляване на негативни стереотипи и изграждане на толерантни взаимоотношения.
14. Ежегодно организиране и провеждане на “Ученическите спортни игри”, състезанието по ски “Млад олимпиец” с участието на ученици без оглед на етническата им принадлежност.
Ø Премахване на бариерите и негативното отношение между децата.
Ø Подпомагане работата в екип.
15.Дейности за опознаване на различните етнокултури и други. Провеждане на конкурси на ромска тематика.
Ø Популяризиране на културното многообразие.
16.Стимулиране на извънкласните дейности, спомагащи общуването между деца и ученици с различен етнически произход.
Ø Утвърждаване на позитивни модели на сътрудничество между децата с различен етнически произход.
17.Организиране на периодични тематични дискусионни срещи на ромска и интеркултурна тематика.
Ø Ангажиране на обществеността с проблемите на интеркултурния диалог.
18.Подпомагане работата на училищния вестник в ІV ОУ “Г. С. Раковски” и разпространяването му сред другите училища.
Ø Популяризиране на вестника в цялата община.
19.Възстановяване на училищните радио предавания, подпомагащи общуването между ученици от различен етнически произход.
20. Провеждане на анкети и допитвания по важни за ромската общност въпроси.
Ø Ангажиране на ромската общност с въпросите по интеграцията.
Убедени сме, че при проявяване на добра воля и загриженост към бъдещето на децата на Община Берковица е възможно в обозримото бъдеще, да се похвалим с устойчиви резултати от нашият съвместен труд, пред бъдещите поколенията на Община Берковица.
II. КУЛТУРА
Произтичащите цялостни промени в обществото се отразяват съществено върху приемствеността в поколенията в посока съхранение и развитие на културните ценности и идентичност, както в личностен така и национален план.
Ширещата се псевдо - култура, съпроводена с липсата на действащи модели за подражание и приемственост сред младите представители на ромската общност доведе до асимилация на етно - културни ценности. За улесняване процесите на социализация и икономическа интеграция на етническото население в България и в частност Община Берковица, следва да бъде поставен специален акцент върху истинското лице на културното многообразие на ромите. Според мнения на специалисти в мулти-културен диалог и общуване това е необходимо да се получи още в ранна детска възраст в училищата и детските градини, където се градят мостове на взаимоотношения, познанства, зачитане на различното и богатството в исторически даденото културно наследство.
Необходимо е, както за малцинствени общности, така и за българската културна общественост, да се документират и обнародват свидетелствата за история, приказки и легенди на ромската и другите етнически малцинства. Също така не по–малко богати от фолклорен аспект са празненствата свързани със значими за ромския етнос календарни дати и празници.
Община Берковица работи в посока процесите на интеграция на малцинствените общности, но има какво да се желае, така, че Берковица да се превърне в естествен притегателен център за всички културни мероприятия на всички свои жители.
МЕРКИ:
За да се градят мостове за разбирателство и съвместен мирен поход в бъдещето, за да се върви в правилната посока е необходимо културното наследство на представителите на малцинствените общности да стане обществено достояние. По този начин ще се скъси дистанцията в диалога, ще се увеличи интереса на гражданите, желаещи да научат и видят повече за живота, бита, традициите, обичаите и творчеството на ромската, и други общности на територията на общината. Ромската общност в община Берковица, като най – многобройна изпитва остра нужда от културно средище, което да осигури достатъчно пространство за изяви, културни инициативи и прояви, за изграждане, популяризиране и утвърждаване на нов тип обществено отношение. За повдигане вътрешното самочувствие на общността и културна общественост в Берковица, биха могли да се използват следните инструменти като например:
Ø Създаване на Експозиции в Общинския Музей на “Малцинствата в Северозападна България” или осигуряване на друга сграда или място, в която да се съвместява и провежда културно-информационна, изследователска, издателска и др. вид музейна дейност.
Ø Разработване на програма за практическо осъществяване на дейности, целящи съхранението, развитието и приемствеността на културното наследство сред подрастващите и широката общественост. Създаване на ромски оркестри, фолклорни групи, танцови състави и др.
Ø Провеждане на широки, културно информационни кампании за културното наследство и традиции на представителите на малцинствените общности.
Ø Провеждане на фолклорни и друг вид фестивали на етносите в Берковица с участието национални и международни групи и ансамбли. Оборудване и обособяване на културен център.
Ø Откриване на рубрика по местния радиовъзел.
Ø Издаване на притурка към местния вестник “КОМ”, която да отразява проблемите и успехите на малцинствата не само на територията на Община Берковица.
Музейните Експозиции в Община Берковица може да изиграят важна роля за популяризирането на ценностните и посланията на ромската култура, както и на останалите малцинства, тяхната историческа принадлежност и неделимост от богатия български фолклор, култура и многовековната история на България.
III. БЛАГОУСТРОЯВАНЕ НА КВАРТАЛИТЕ С ПРЕОБЛАДАВАЩО РОМСКО МАЛЦИНСТВЕНО НАСЕЛЕНИЕ.
Проблемите с анализа и подобряване състоянието на съществуващата инфраструктура в обособения ромски квартал “Раковица”, е един от най-сериозните социално-икономически проблеми. Тежките социално – икономически промени ограничиха съществено финансово – икономически възможности на общината да реагира своевременно и адекватно на растящите нужди от инфраструктурен характер. Силно се стесниха възможностите на представителите на етническите малцинства конкретно ромската общност да подържат наличните или да построят нови жилищни постройки съобразени, снабдени с необходимите технически, нормативни и законови разпоредби.
Мнозина започнаха да търсят начини за разширяване на необитаема площ, чрез строеж на постройки, които нарушават силно наличната инфраструктура на ромските квартали и не отговарят на законовите норми. През последните 15 години в ромските квартали преминаха поредица от добронамерени неправителствени и правителствени организации, които декларираха своите намерения относно подобряване условията за живот. Благоустрояването на същия е приоритет, но до такива практически за всички квартали не се стигна дълги години. Без промяна още по–силно ще се влоши състоянието на квартала, както от хигиенно епидемиологичен, така и от благоустройствен и социално обществен аспект. Също така е необходимо да се запазят, подобряват и консервират обществените места като - “Ромските гробища”. Едно от доказателствата, че Общината работи за положителна промяна на инфраструктурата в кв.”Раковица е изградената на два етапа канализациона система и асфалтиране на централната улица по проект на стойност 367 000 лв. за периода 2004-2006г.
С подкрепата на МТСП и ПРООН в Берковица е изграден изнесен център - Проект “ДЖОБС”. Настоящият проект предоставя услуги за стартиране на собствен бизнес.Проекта вече има специален компонент, насочен към ромите, и във всичките си дейности залага на прякото участие на общността. Тези и други съпровождащи дейности предопределят желанието на общността за участие в процесите на промяна и обществено – социално адаптиране и интегриране. Наблюдава се желанието за участие, за промяна в процеси на адаптирани с реалността и нагласите за по-добро бъдеще на хората населяващи Берковската Община.
МЕРКИ:
1. Изпълнение на дейностите заложени в Националната програма за подобряване жилищните условия на ромите в Р България приета с решение № 395 на МС от 14.05.2004г.
2. Предприемане на мерки за изменения в плана за териториалното и селищно устройство на общината, изграждане на кадастрална карта за кв.”Раковица”.
3. Необходимо е да са пристъпи към практически стъпки за благоустрояване на квартал “Раковица”.
Ø Да се отделят средства за съфинансиране при разработването на екологични и инфраструктури проекти, за изграждането на зелени площи и детски площадки.
4. Осъществяване на мерки с цел узаконяване на квартал ”Раковица”, както и на жилищни постройки, които отговарят на законовите и нормативни разпоредби.
5. Разработване и прилагане на комплексна програма за обучение в съзнателно, стопанско отношение към жилищните постройки и социалните придобивки на ромския квартал.
6. Поставяне на акцент в подобряването на съществуващият жилищният фонд в посока създаване на нормални условия за живот: /улици, водоснабдяване, електрифициране, отводни канализации, осветление, зелени площи и др./
Ø Да се използват ресурсите от присъединителните фондове и други Европейски програми за съвместни проекти на община Берковица с Неправителствени Организации с идеална цел и насоченост и приоритет за работа с етнически малцинства на територията на област Монтана.
7. Разработване на програми, в които ромската общност да участват в строителството и възстановяването на обществени жилища или жилищни проекти предназначени за малцинствата.
Ø Да се ангажира вниманието на Дирекция “Бюро по труда” за община Берковица, чрез инициативност от тях за алтернативни курсове и обучения на хора от малцинствата по конкретните дейности от предстоящи изпълнителни дейности програми и проекти на територията на община Берковица.
8. Разработят проекти целящи запазване на културно историческите ценности на гр.Берковица.
Ø Да се предприемат действия за сътрудничество с Турското Посолство за финансова подкрепа от тяхна страна за конкретните културно-исторически обекти.
9. Изготвяне обстоен анализ за налични възможности на местната администрация да осигури, при необходимост и благоустрои съответната необходима площ за реализиране на международни и други национални програми с благоустройствен характер.
Ø Да се отдаде терен и парцели за безвъзмездно право на ново строителство за жилища на социално слаби граждани с ангажираност на Общинска администрация за съдействие при изработването на технически проекти и документация необходима за реализацията на дейностите.
IV. СОЦИАЛЕН СТАТУС
Основен контингент на Дирекция “Социално Подпомагане” /Д”СП”/ (съставляващ 72% от всички регистрирани) са предимно представители на ромската общност. Данните в настоящият момент за регистрираните в дирекцията са 505 души и предполагат, че почти всяко пето ромско домакинство е клиент, по официални данни, а по неофициални данни всяко трето семейство. Новите програми за разширяване заетостта от “Социални помощи към осигуряване на заетост” несъмнено са добър начин за социализиране и подновяване на трудовите навици на хората, но са недостатъчни за общини от тип каквато е община Берковица. Законът за социалното подпомагане следва да диференцира общата категория на социално слабите на подгрупи, една от които да бъде групата “уязвими етнически малцинства”. Социалните работници, които работят с тези групи, следва да бъдат специално подготвени, обучени за работа с представители на етнически малцинства. В към 01.06.2006г. един социален работник от Дирекция “Социално подпомагане” обслужва от 450 до 500 потребители на социални услуги.
Необходимо е значително да се засили мястото, ролята на гражданския контрол по прилагането на закона за социално подпомагане, чрез включване на нестопански организации, сдружения и др. Едно добро решение в повишаване на прозрачността е преквалификацията и обучението на представители на общностите в програмите, работата на социалните работници и последващото им назначаване на работа в съответните служби, това несъмнено ще увеличи ефективността, търпимостта и толерантността към клиентите на социалните служби. Повече от сигурно ще се разшири потока на информация сред хората, а също така участието на хората в програмите ще бъде по – прозрачно за самата общност.
Високият дял на ромската общност в Община Берковица ни дава основание да насочим усилия в разработване на пилотни програми, проекти за безвъзмездно финансиране с насоченост намаляване степента на социална изолация и бедност. Необходимо е да се инициират специални социални програми, действащи в райони с предимно сезонна заетост /селскостопанските райони/. Опростяване на процедурата и стимулиране на процесът на получаване на земя от безимотните и малоимотните граждани от етнически произход в селските райони на общините, и така държавата ще си помогне получаването на социална помощ да бъде заменено от доходи, придобити от селскостопанска продукция, чрез заетост на безработните роми и конкуренция на пазара на труда.
Общинските служби за социално подпомагане могат да работят съвместно с организации от ромската общност, каквито вече съществуват или такива на други малцинства, чрез организация по предоставянето на дадена социална услуга, която да се извърши от съответна организация, след проведени координационни срещи с тях. По този начин ще се повиши ефективността на услугите, ще се гарантира качеството на социалната услуга. Реализирането й ще бъде контролирано както от Д”СП”, така и от представителите на дадена организация.
Таблица 2
Социалното подпомагане през 2005 г. по етнически групи %
|
|
Българи |
Роми |
|
Получават социални помощи |
28% |
72% |
|
Почти изцяло |
20% |
100% |
МЕРКИ:
Необходимо е реализирането на практики, които да гарантират по - устойчив характер при ползването на социални права и защита на всички представители на малцинствените общности клиенти на Д”СП”. Възможностите да се помисли в тази посока биха могли да бъдат следните:
1. Разработване на програма за предоставяне на гражданите от кварталите да почистват сами и подържат чистотата на квартала, чрез отдаване на семейства на улици, срещу получаване на месечна социална помощ. Активна информационна работа в посока регистрация в Д”СП” а именно:
Ø Дати, срокове, възможности, курсове, обучения, права и отговорности и др.
2. Разработване на програма за повишаване на гражданското, социално образователно и културно ниво на клиентите на Д”СП”.
Ø Предизвикване на телевизионни дебати и предавания с участието на представителите на малцинствените групи на Община Берковица, за мнения и предложения относно социалните програми и политики насочени към тях.
3. Разяснение на личните и колективни форми за социална защита и отговорности за достъп до услугите на Д”СП”.
Ø Дискусии в съответната общност (по места в кварталите) за разясняване на достъпен език и човешко взаимоотношение за промени и актуализация на закони и правилници касаещи социалните услуги на гражданите на Община Берковица от малцинствените общности.
4. Съгласуване дейностите на институциите, ангажирани с провеждането на социална защита.
Ø Разяснителна кампания съвместно на Община Берковица, Д”СП” и Неправителствени Организации за правата и отговорностите на социално подпомагани граждани и права и отговорности на служители имащи пряка и косвена връзка със Социалната политика и дейност в Р.България.
5. Разработване и прилагане на хуманитарни програми в помощ за най – бедните слоеве от малцинствата и групите в неравностойно положение.
Ø Провеждане на сезонни кампании за набиране на дрехи, обувки и др. за периода на Есен – Зима от страна на Община Берковица и НПО-та.
6. Оптимизиране и включването на лица от малцинствен произход във всички процеси, предопределящи условията на живот и социална реализация.
Ø Разработване на анкети за набиране на информация от малцинствените общности, чрез която да се разработят конкретни идейни-проекти произлизащи от желанието и мнението на конкретното малцинството, чрез тяхното включване в процеса на изработване, изпълнение, контрол и отчитане.
V. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Не можем да не отбележим факта, че в последните години 2 – 3 години се забелязва известно овладяване на отрицателните тенденции в икономическото развие на Община Берковица. Местното икономическо рзвитие /МИР/ е подход, който поощрява и позволява на хората да работят заедно, за да постигнат устойчив икономически растеж и развитие, така че всички жители на община Берковица да се възползват от икономическите ползи и от доброто качество на живот. Като програма МИР цели максимално да оползотвори местния икономически потенциал и да подсили макроикономическия растеж чрез ръст на местната икономика, създаване на заетост и други инициативи в контекста на устойчиво развитие.
Формулирането на стратегии за местно икономическо развитие в ромските квартали е част от по-широкия процес на стратегическо планиране за община Берковица. На местно ниво този подход подкрепя стратегията за растеж на общността и на квартала, която трябва да гарантира, че се работи за решаване на първостепенните проблеми и че ресурсите са добре насочени. МИР включва няколко етапа в зависимост от конкретните нужди:
1.Организация на работата: Общтността в квартала започва процеса, набелязвайки хората, институциите, бизнеса, организациите в общността и други групи в местната икономика на общината. Често водеща страна в процеса е община Берковица, чрез кмета или друга ключова фигура в местната общност – кметския наместник на квартала. Могат да бъдат създадени и работни групи и инициативни комитети, за да се гарантира присъствието на институционални и неинституционални структури подкрепящи процеса.
2.Оценка на местната икономика: Целта е да се установи силните и слаби страни на общноста в квартала, капацитет на човешките ресурси и отношение на държавния сектор към бизнеса.
3.Разработване на стратегия: Това включва създаване на обща икономическа визия за общността в квартала и определяне на общи цели, непосредствени цели, програми, проекти, и планове за действие. Всички основни групи в общността трябва да бъдат насърчени да определят какво трябва да се направи, как ще бъде предприето, кой ще отговаря за това и в какви срокове ще бъде изпълнено. Стратегията и съпътстващите я планове трябва да изхождат от ресурсния капацитет за тяхното осъществяване и да се вписват в поставените бюджетни ограничения или да бъдат включени донори и донорски програми.
4.Изпълнение на стратегията: Движещия механизъм са плановете за действие, като структурите, създадени през първия етап, трябва непрекъснато да следят процеса.Оценката на резултатите от всеки проект гарантира, че стратегията продължава да подкрепя визията, общите и непосредствените цели.
5.Мониторинг и оценка: Мониторингът и оценката помагат да се даде количествено изражение на резултатите, оправдават разходите, определят подобренията и корекциите на стратегията и разработват добри практики. Мониторингът и оценката подпомагат преразглеждането и актуализирането на стратегията когато е необходимо.
Сравнително високият ръст на безработица в общината ни отреждат неблагоприятни позиции сред Общините в страната. Контрастните разлики в професионалните умения, образование, квалификацията на наличната работната ръка от една страна и търсенето на работодателите и пазара на труда от друга, предопределят нищожните възможностите за постоянна трудова заетост и реализация на представителите на ромската общност. Поради сложния комплексен характер на причините общността силно изостава от бързо променящата се икономическа среда, в която функционират стопанските субекти. Стремежа за подържане на конкурентно способност на пазара на труда от страна на Дирекция “Бюро по труда” (Д”БТ”) и други институции третиращи тези въпроси в повечето случаи опират до провеждане, разработване на курсове за квалификация и преквалификация. За съжаление можем да отчетем, че в повечето случаи тези практики се явяват, изпълнение на дейност по задължителни държавни програми от една страна, а от друга повишаване процента на по–високо квалифицираните безработни. Общо взето шансовете и на двете групи за реализация не са много различни. Необходимо е да се обърне по-специално внимание върху достъпността, качеството и съдържанието на предлаганите програми, имащи за цел повишаване на заетостта, като се стимулира легализирането на безработицата и бизнес уменията на хората. Намаляване на бюрокрацията в документалното оформяне на активно търсещите работа и регистрацията по активни програми.
МЕРКИ:
Ø Съвместна инициатива на Д”СП”, Д”БТ”, Община Берковица и Работодатели за предложение и изработване на подобен род програми с такъв вид насоченост.
Ø Конкретни ангажименти от страна на Д”БТ” за предложения към МТСП за местни проекти за региони и общини с преобладаващо малцинствено население, чрез включването на работодателя в програми с насоченост за, финансови преференции и облечения.
Ø Ангажираност на местната кабелна –ТВ и местения печат за подробности, факти, дати, място за информация и телевизионни предавания за тематиката късаща програми и проекти насочени към малцинствените общности.
Ø Д”СП”, Д”БТ”, Община Берковица съвместно, Работодатели и НПО да изградят “Борса на труда” в полза на работодатели и безработни, чрез която да се осигури работа на безработни с ниско образование и квалификация в програми и проекти за сезона, почасова, надомна и друг вид работа.
Ø Неправителствени Организации и институции на регионално и местно ниво, да се създаде комисия за граждански контрол от компетентни специалисти.
VI. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Състоянието и тенденциите на здравното състояние на нацията, включително на лицата, принадлежащи към етнически общности, се оценяват в зависимост от демографските процеси, заболеваемостта, рисковите фактори, физическото развитие и дееспособност и самооценката на здравето. Демографските процеси сред големите етнически общности в България имат своите специфики. През годините на прехода намаляването на раждаемостта сред лицата от ромски произход е по-отчетливо и с по-големи стойности, отколкото при етническите българи, но въпреки това раждаемостта в тези общности продължава да е по-висока, отколкото средните стойности за страната. По-голям е и делът на младите жени във фертилна възраст (детеродна възраст от 12г. до 50г.) в големите малцинствени общности, което е условие за запазване на по-високи стойности на раждаемостта сред тях в сравнение с етническите българи през посладните10г.
Налице са значителни етно-демографските разлики, които влияят съществено върху самооценката за здравето на българските граждани от ромски произход. Тези общности са най-младите в страната. Близо две трети от лицата от ромски произход са деца или млади хора, при които дългогодишните здравословни проблеми се срещат относително по-рядко, отколкото при възрастните. От друга страна, поради невъзможността да се осигури навременно и продължително лечение на нуждаещите се, смъртността особено в ромската група настъпва много по-рано. При лицата от ромски произход леталитетът (смъртността) при заболявания като инфаркт, инсулт, пневмония или при злокачествено заболяване, също така е по-висок поради ниската здравна култура – непознаването на профилактични прегледи и др. По-къса е средна продължителност на живота на лицата от ромската етническа общност. По-висока е общата и детската смъртност. Делът на най-възрастните – хората над 60 години в ромската общност е около 4 пъти по-нисък, отколкото при българите.
По данни на Националния статистически институт за 2003 г. детската смъртност е 9.9/1000 при българите; и 28/1000 при лицата от ромски произход. Докато при лицата от български произход се наблюдава тенденция за отлагане на брака и на раждането на първо дете, при лицата от ромски произход се запазва тенденцията на много ранни женитби, на раждане на първо дете в юношеска възраст и на следващи раждания с кратък интервал между тях. Ранните раждания са рисков фактор за недоносеност на плода, тежки вродени увреждания на бебето, за висока детска смъртност в първата година от живота и за висока майчина смъртност също така.
Таблица 3
Детска смъртност за 2005 година ( умрели деца на 1 000 живородени)
|
|
2005г. |
|
Област -Монтана |
21,80
|
|
Община - Берковица |
28.09
|
В настоящия период на провеждане на здравна реформа се наблюдават изключително негативни тенденции, свързани със здравословното състояние на лицата от ромски произход: висока заболеваемост, висока смъртност, ниска продължителност на живот. Средната продължителност на живот на ромите е с повече от 10 години по-ниска в сравнение със средната за страната. Най-високият пик на смъртността при тях е между 40-49г., като основни причини са сърдечно-съдовите и мозъчни-съдовите заболявания. По данни на Факт Маркетинг (2004) 68 % от ромските домакинства са с хронично болен; 58 % нямат достъп до стоматологична помощ; 55 % посочват, че затрудненият достъп до лекари поради отдалеченост, представлява опасност за тяхното здраве, като жителите на селата много по-често определят отдалечеността на лекарската помощ като рисков фактор; 46 % от лицата от ромски произход не са здравно осигурени. Тези тенденции са с давност от над 15 години, но се задълбочават през последните години и водят до едно болно гражданско население, което в последствие ще се отрази на националното здраве на гражданите на Р.България.
В резултат от специфичното разделение на пазара на труда, лицата от ромски произход, сравнително по-често страдат от заболявания на дихателната система (силикоза, туберкулоза, белодробен емфизем, пневмонии, бронхити, бронхиална астма) и на опорно-двигателния апарат. Представителите на етническите малцинства в неравностойно положение се сблъскват с повече трудности при профилактиката и ранното диагностициране на раковите, сърдечно-съдовите и белодробните заболявания. В края на 90-те години се констатира увеличаване на дела на раковите заболявания в районите със смесено население. Непознаването и несъобразяването на общо-практикуващите лекари и другите медицински специалисти с културните различия и традиции на лицата от ромски и друг етнически произход влошават контактите им с пациентите и обективно водят до прибягване към методите на самолечението от голяма част от по-бедните и по-ниско-образованите роми.
Политиката на Министерството на здравеопазването е насочена към създаване на условия за осигуряване на равен достъп на всички граждани на Република България до здравни услуги, независимо от техния пол, възраст, етническа, социална и политическа принадлежност. Особено внимание се обръща на подобряването на здравното обслужване на групите в неблагоприятно положение в т.ч. и ромското население, предвид влошените здравни показатели в сравнение със средните показатели за страната. Българското правителство потвърждава решимостта си да постигне устойчиво икономическо развитие, да намали масовата безработица и да редуцира бедността, да утвърди стабилна, сигурна, недискриминационна и предвидима политическа система, да осигури адекватни социални програми и ресурси в отговор на потребностите на обществото като цяло и специално - на уязвимите общности и социални групи. То трябва да осигури прилагането на защитните мрежи и тяхното адекватно финансиране, особено по отношение на регионите, общностите и групите, засегнати в най-голяма степен от периода на прехода. За подобряване здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, се поставят следните дейности и задачи:
МЕРКИ:
1. Намаляване на детската смъртност. Ранна регистрация на бременните, наблюдение по време на бременността и своевременна хоспитализация на родилките.
Ø Активно съдействие от страна на медиаторите в усилията на общопрактикуващия лекар /ОПЛ/ за обхващане на бременните до четвъртия месец на бременността с регистрация, консултации с акушер гинеколог и своевременно постъпване в болнично заведение за раждане.
Ø Осъществяване на акушеро-гинекологични прегледи и консултации в кабинети, вкл. и мобилни такива, действащи в близост до райони с ромско население.
Ø Осигуряване възможността за достъп на линейките до домовете на родилките за своевременното им извозване до специализирано лечебно заведение.
2. Своевременно регистриране на новородените и децата при общопрактикуващ лекар.
Ø Активизиране дейността на медиаторите за издирване на деца, без ОПЛ и разясняване пред родителите им важността за регистрирането им.
3. Повишаване обхвата с ваксинации по Националния имунизационен календар на новородените и децата до 7 годишна възраст.
Ø Провеждане беседи и разговори с младите майки за значението на имунизациите и мотивирането им за редовното им прилагане, съгласно Националния имунизационен календар.
Ø Излъчване на видео и аудио клипове за значението на имунизациите.
4. Намаляване на бременностите в юношеската възраст и родствените бракове.
Ø Провеждане на беседи с подрастващи и млади хора и техните родители за начините за предпазване от нежелана и ранна бременност и за опасностите, които крие ранната бременност за майката и бебето и за рисковете от родствените бракове.
Ø Организиране на консултативни кабинети в кв. Раковица по въпросите на репродуктивното здраве и семейното планиране, начините за предпазване от полово предавани инфекции.
Ø Провеждане на беседи, разговори, прожекции на филми с ученици от 5 - 8 клас и младежи, отпаднали от училище, за спецификата на пубертетния период и полово предаваните инфекции.
5. Ограничаване заболяемостта от заразни и паразитни заболявания.
Ø Провеждане на разяснителни кампании за необходимостта от ваксиниране на населението със задължителните имунизации по Националния имунизационен календар.
Ø Широко разгласяване чрез електронните медии дейността на имунизационните кабинети в РИОКОЗ.
Ø Провеждане на кампании за имунизиране на населението, особено на децата с непълен имунизационен статус, чрез разкриване на временни имунизационни пунктове или мобилни екипи.
Ø Провеждане на имунизации срещу хепатит А и хепатит В на рискови групи ромско население сред родените преди 1992 г.
6.Намаляване заболяемостта,трайно намалената работоспособност и преждевременната смъртност от някои широко разпространени социално-значими заболявания.
Ø Провеждане на профилактични прегледи на място в кв. Раковица, от екипи, снабдени със специализирано оборудване и транспорт.
Ø Провеждане на разяснителни кампании за значението на профилактичните прегледи.
Ø Провеждане на целенасочени профилактични дейности сред ромите като рискова група в националните и регионални профилактични програми.
7. Утвърждаване длъжността на здравния медиатор като координираща фигура между здравните институции и малцинствените групи и общности.
Ø Осигуряване трудовата реализация на медиаторите и текущото им обучение.
8. Увеличаване броя на линейките с висока проходимост в Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП).
Ø Проучване на необходимостта от линейки с висока проходимост за определени райони.
Ø Закупуване и оборудване на линейки с висока проходимост в ЦСМП.
9. Запознаване на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства със задълженията и правата на пациента.
Ø Информиране на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, за здравноосигурителните им права и задължения и за правата им като пациенти.
Ø Организиране и провеждане на здравно информационни събития в местата с предимно ромско население по определени проблеми.
10. Обучение на населението за предпазване от най-честите заболявания.
Ø Организиране и провеждане на кампании за запознаване с начините за предпазване от най-разпространените инфекциозни и незаразни заболявания (с насоченост към сърдечно-съдовите заболявания).
Ø Увеличаване на здравните предавания с предимно профилактична насоченост по радиото и телевизията и по въпросите на здравното осигуряване и профилактиката на най-често срещаните заболявания.
Ø Излъчване на видео и аудио клипове на здравна тематика, адресирани към ромското население.
Ø Периодично провеждане на беседи от здравни специалисти и медиатори за вредата от най-разпространените рискови фактори – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотични вещества, хипертония и за предимствата на здравословния начин на живот.
Ø Целево въвеждане на здравното образование в ІV ОУ “Г. С. Раковски”, като за целта се използват часовете на класа или се въвежда СИП.
Ø Стимулиране създаването на извънкласни форми на здравно образование и спорт за ромските деца – клубове, скаут групи, спортни секции.
11. Обучаване за ефективна комуникация на медицинските специалисти, обслужващи лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, с цел повишаване взаимното доверие.
Ø Включване на програми за обучение на медицинските специалисти за създаване на умения за общуване с ромското население.
Ø Провеждане на семинари за запознаване на медицинския персонал с етнокултуралните особености на ромите.
12. Предприемане на законодателни инициативи за решаване на проблема с невнесени здравни осигуровки на бедните и социално слабите, в това число и на дълготрайно безработните.
Ø Създаване на работни групи за прилагане на необходимите нормативни актове и широкото им обществено обсъждане.
13. Разработване и внедряване на механизми за наблюдение и оценяване на здравното състояние на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства.
Ø Провеждане на целенасочени социологични проучвания в кв. Раковица.
Ø Провеждане на качествени проучвания с фокус групи.
Ø Мониториране ефективността от провежданите мерки за намаляване на смъртността и заболяемостта сред ромското население.
Ø Мониториране здравния статус на ромското население.
Ø Създаване на условия за събиране на данни за заболяемостта сред ромското население.
VII. ПРИСЪСТВИЕ НА МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО
Преходът и адаптация за изграждане на нови обществени нагласи и ценности и нови обществено – социално икономически отношения са високи изисквания към нашата страна в процеса на присъединяване и равноправно членство в ЕС. Това са част от основните характеристики на изминалите 15 години. Несигурността на трудовият пазар, новите свободни пазарни отношения изместиха установените със столетия традиции, ценности и добронамереност в междуетническите отношения. Особено силно подчертано това може да се види и почувства в отношението на обществеността към представителите на ромската малцинствена общност.
Малцинствата (в частност ромите) и останалото българско общество не съумяха заедно да установят адекватни възможности за участие на ромите в обществените процеси и управление на страната. Дискриминационното поведение на общество се прояви в:
Така в прехода към новите обществени нагласи и ценности ромската общност се оказа основният полицейски контингент от малцинствата. Тя е и първата, която се оказа с близо 95% безработни поради липса на подходящ образователен ценз, и липса на документирани професионални умения. Към това могат да се добавят и примери на дискриминационни взаимоотношения основано предимно на цвят на кожата и принадлежност към ромската малцинствена общност. В обозримите хоризонти на междуетническите взаимоотношения могат да се срещнат и не скрити негативни взаимодействия на подрастващи към свои връстници (предимно представители на ромската малцинствена общност) – още в първите си контакти един с друг. Този елемент на междуетническата нетолерантност идва да покаже, че така продължаваща тази негативна тенденция за асоциализация на ромската общност няма да допринесе за обратното – социализация на ромската общност. Ето защо са нужни практически и неотложни мерки в посока укрепване на добрите етнически взаимоотношения от всякакъв вид. Част от този процес са и обществени информационни кампании, предоставящи по – висока информираност на обществото относно постигнатото в посока демократизация на обществото в развитите държави членки на ЕС.
Необходимо е да отбележим и асоциирането на средствата за масово осведомяване в утвърждаване на гореописаният асоциализиращ обществен статут на ромите в българското общество. Присъствието на етническите малцинства в медиите е в пряка връзка с образът на ромите в публичното пространство. Публичното пространство включва всеки контакт на представителите на ромската общност с мнозинството и другите малцинства. Основен център на тези взаимоотношения са именно медиите, които са един своеобразен реактор на обществените нагласи към общността в публичното пространство. От една страна медиите акумулират в себе си обществените настроения и нагласи към малцинствата (в частност ромите), а от друга осигуряват почва за разширяването им и в по - малка степен за стесняването на същите в същото публично пространство.
Позитивните промени, всъщност бяха инициирани от фактори, като: лидери на мнение за малцинствата (особено за ромите); лидери на организации; журналисти със активна гражданска позиция; както и кампании за решаване на злободневни за обществото проблеми свързани именно с малцинствата. Тези промени имаха спорадичен характер и в никакъв случай не можаха да балансират негативният към общността образ. Най – общо тези позитивни промени бяха свързани с присъствието на ромите и малцинствата като цяло във факторите за реализиране и оформяне на общественото мнение – власт, медии, лидери на обществено мнение. В такъв контекст програмата за присъствие на малцинствата (особено ромите) в медиите би трябвало да е неизменно свързана с вече регламентираното в “Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество”, а именно:
Присъствие на предавания за общността и журналисти – роми в медиите. Тук е съществено да се отбележи, че за да се присъства е необходимо да се създадат факторите на присъствието – журналисти, екип и т.н. Ето защо е необходимо да се осъществят програми за обучение – в журналистика, управление на медии, операторско, режисьорско майсторство и монтаж. Необходимо е да се поощряват, подпомагат и насърчават младежи да се обучават във факултетите по журналистика в страната. С цел компенсирането на присъствието на обучени роми – журналисти в медиите към настоящият и в близко бъдеще момент е необходимо да се създават съвместни продукти, програми с местни журналисти и медии и авторитетни представители на общността. В такъв контекст – съвместни продукции е необходимо да се създават условия за съвместно обучение и сътрудничество с останалите компоненти, оформящи общественото мнение за етносите, дневният ред на широката общественост и приоритетите на управляващите. В това отношение - “култивиране” на общественото мнение за малцинствата (особено за ромите) и вмъкването им в дневният обществен ред за проблемите на Общината е необходимо – за да се създават подходящи условия за провокиране на медиен (а от там и обществен) дебат за практическите решения и модели при текущото решаване на проблемите на малцинствата. Една от малкото медии, която е едновременно и общинска собственост, е всъщност общинският радио възел – кабелното радио на общината. Тази медия би могла да създава условия за присъствието на малцинствата в дневният ред на институциите и всичко свързано с това – провокиране на дебати в институциите. Тази медия би допринесла за по – ефективното организиране на процеса на прилагане на самата общинска програма за интеграция на ромите и в частност на медиите. Като вид общинско звено се явява и “PR”-(Връзки с обществеността), които може да бъде един естествен проводник на реализирането на Общата и в частност медийната програма на общината. Всичко предвидено в програмата не би могло да бъде реализирано адекватно на изискващото се ниво, ако не съществува някакво специализирано звено – отговорно за реализацията на медийна част от настоящата програма. Това би могло да бъде – звено от медийни експерти (в структурата на общинската администрация с участието на представители на малцинствените общности на територията на Община Берковица), които да реализират самата програма от една страна, а от друга да поддържат имиджа на самата програма, да разгласяват дейността на органите, които я реализират, да разгласяват сътрудничеството с ромската общност, самият процес по интегриране. Това звено е необходимо да поддържа имиджа на програмата на нивото необходимо за подържането като актуална в дневният ред на институциите и обществото. В заключение трябва да се обобщи, че е необходимо да се създават условия за изграждане на по-ефективни сътрудничества между ромите и др. етнически малцинства факторите за оформяне на общественото мнение за тях. Подходящи за целта биха били такива инициативи и програми, които да не налагат и утвърждават съществуващите до момента правила във взаимоотношението медии-роми, а такива които изместват баланса позитивно в посока интегрираност, интеркултурност, евроинтеграция. Тези програми е задължително да бъдат съобразени и доколкото е възможно ръководени от признати в малцинствените общности експерти по медии, публичност или журналистика. Така би се осигурила възможност посочена в “Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество” на ромите да участва равноправно във факторите за реализиране на общественото мнение – власт, медии лидери на обществено мнение.
По отношение на практиките на обществените институции и учреждения на Община Берковица е необходимо прецизиране на дейността им, които следва да се синхронизират с изискванията на “Закона за защита от дискриминация”, както и да се предвидят специални разпоредби, които да детайлизират работата на институциите при доказано дискриминационно отношение в дейността на общинските органи. Анти дискриминационни клаузи предвидени в “Закона за защита от дискриминация” следва да се въведат в нормативните документи свързани с дейността и практиките на общинските институции на гр.Берковица – в областта на образованието, здравеопазването, териториално селищното устройство, административните услуги и др. Необходимо е да се предприемат практични мерки, с които да се гарантира установяването на адекватни възможности за по-добрата социализация на малцинствата (особено ромите) в обществените процеси на общината. С цел реалната социализация във всички сфери на обществото е необходимо поощряване участието на малцинствата (особено ромите) в общинските учреждения, както и в управлението на общината. Това може да се извърши в синхрон с разпоредбите на “Закона за защита от дискриминация”, който предвижда текстове в съгласие и подкрепа в тази посока. Необходимо е да се акцентира върху приносът за нашата община от страна на малцинствата, като цяло, и от страна на ромската общност, като неделима част от българския народ – по отношение на запазването и развитието на вековно доказаните междукултурни традиции, желание и възможност за мирно междуетническо съжителстване в името на нашата родина.
Ето защо е неотложно да бъдат предприети следните мерки за оказване на “първа помощ” за намаляване на степента на асоциалност на малцинствата (особено на ромската общност) в обществените процеси на общината.
МЕРКИ:
1. Разработване на програма за увеличаване ефективността в работата на местните институции с представители на малцинствените общности;
2. Обучения в мулти-културен диалог за представители на местна администрация;
3. Обучение на общностни застъпници пред институциите;
4. &n