Общината : Местоположение и история

Град Берковица е разположен в северния склон на Берковска Стара планина по поречието на р. Берковица на 405 м надморска височина. Билото на планината е оградено от върховете Стрешер, Тодорини кукли, Три чуки и най-високата кота на Западна Стара планина – вр. Копрен / 2138 м /. Най-високата точка в Община Берковица е връх Ком / 2016 м /. Съседни общини са Монтана, Вършец, Годеч, Враца и Георги Дамяново. За първи път Берковица се споменава в турски документи от 1491 година. Тогава съществува като град и същевременно като еялет / околия / и влиза в границите на окръг София. Друга султанска заповед от 1565 г. сочи Берковица като каза / околия /. Наследник е на старо римско крепостно селище по пътя от София за Лом. На височината Калето западно от града са открити останки от крепост и църква от IV век. Селището е известно още от времето на Цар Калоян, а в периода на Видинското царство се споменава като крайгранично селище. Макар разположен в подножието на планината и далеч от селищата в полето, гр. Берковица е бил притегателен център / търговски и занаятчийски / не само за населението от Берковската каза, но и за населението отвъд планината – селищата в Царибродско, Пиротско и Нишко. През Берковица и Петроханския проход движението винаги е било оживено, превозвали се товари със стоки за София, Кюстендил, Пловдив и други селища във вътрешността на страната. Днес през прохода Петрохан е най-краткият път от Дунава за Беломорието.