През войните от града загиват 86 души.

След Освобождението Берковица постепенно загубва своето стопанско значение. От околията се откъсват много селища. Редица занаяти замират. Населението се препитава от земеделие, кираджилък и грънчарство.

Порди бедността и мизерията в берковско в края на миналия век лесно намират почва социалистически и комунистически идеи. Основният им разпространител става Димитър Филипов. През 1914 г. под знамето на социалдемокрацията Георги Димитров и Камен Тошев са избрлани за народни представители.

В Берковица и 14 села от околията през 1919 г. са образувани комунистически общини (комуни). Берковската комуна, с кметове Манол Златков и Камен Тошев.

Настъпва тревожното лято на 1923 г. Превратът на Александър Цанков. Преследване на земеделците, после и на комунистите.

В Берковска околия започва подготовка за въстание. Набелязват се плановете за завземането на властта в селата, за формиране на отряди, които да заминат за овладяване на околийския център Берковица.

На 23 септември в много селища на околията властта е в ръцете на комунисти и земеделци. На 24 септември е завзет и гр. Берковица. От тук се изпращат отряди към Петроханския проход, под командването на Замфир Попов.

Възстанието е буквално удавено в крав. Събитията от онези години раждат т.н. "септемврийскя лтеретура". Като най-силното произведение, посветено на тези събития е небезизвестната поема на Гео МИЛЕВ "Септември".

През Втората световна война мнозина участват във въоръжената съпротива.

Истински растеж на града в икономическо и културно отношение се извърши през втората половина на ХХ век. Бяха изградени мощни заводи: дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал и редица други предприятия. Градът бе благоустроен.

Изграждат се нови училища, читалище, музей, художествена галерия, минерална баня, стадион, спортни площадки, почивни станции и туристически хижи. През май 1998 г. се почна изграждането на плувен басейн.