След освобождението на Враца на 28 октомври 1877 г. ст.ст., русите
изготвят следния план за завземане на Берковица, Клисура (Бързия) и Прохода:
в/ Ракево, Липен, Стубел, Бойчиновци, Кутловица (Монтана) -Берковица.
Изпълнението на този план започва на 3 ноември и трае до 4 декември, когато
Берковица е освободена.
Цял месец русите организират разузнавания и водят
сражения с турците, докато най-после последните опразват града.
Приписка в един осмоъгълник съобщава: "На 1877 лето се освободи градът
Берковица от османското иго, месец декември, четвърти ден, денят бил неделан...
денать дошли русите на часат десет по ала турка. Аз написах учител и доброжелател
на поколението во опще..."
Четвърти Харковски улански полк на полк. Ертел идва от север през Кутловица
- с. Боровци, и тържествено влиза в Берковица. Антим Крунев пише в спомените
си: "... Гледам калабалък излезал да ги посреща, кой с хляб, кой с ракия
и вино. От гражданството държа реч архиерейският наместник Аритон, а от
руснаците отговори полковият командир със свалена шапка...
Преживяхме действително радостни дни с гостите - "братушки". Вечер до
късно пение и веселие настана в града. Свирни и хармоники разнасяха весели
звуци на народни мелодии или кръшния "казачок". А русите, споделяйки също
радостта, казваха - "Так и в России".
Нощно време патрулираха граждани доброволци, заедно с руснаците. А
по-късно сформируваха 1-вото гимнастическо дружество с българчета.
През това време капитан Савойски организира службите в града, като
създаде: околийско управление, окр. съд, финансово управление и др., като
за чиновници взеха по-събудените и интелигентни граждани, като на първо
място застанаха учителите.
След още 15 денонощия сражения с турците в планината, последните започват
отстъпление към София.
На 4 декември 1997 г., по случай 120-годишнината от Освобождението
на Берковица, край часовниковата кула на площада бе открит паметен знак.