|
ПРЕДОСВОБОЖДЕНСКОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ 1867 - 1877 ГОДИНА
о
е характерно с един напредък в делата на българската Берковска община,
особено в духовното развитие. На 13 октомври 1870 г. в града се открива девическо
училище, построено е двукатното класно училище "Отец Паисий" и катедралният
храм "Св. Николай Чудотворец" - 1871 г. Тогава е основано читалище "Бъдащност"
(11 май 1872 г.). През 1874 г. се създава ученическо дружество. Това е
периодът, когато берковчанинът Александър Дамянов (архимандрит Антим) изгражда
Клисурския манастир.
През това десетилетие народът създава легенди за Ангел войвода от Берковица,
пее песни за хайдут Стефан от село Гушанци, а на чорбаджиите изедници прави
"проклетии" - грамади...
В края на август 1872 г. в Берковица пристига Васил Левски,
заедно с председателя на Врачанския революционен комитет Мито Анков.
При събарянето на къща в берковската махала Плето е намерено
писмо на Левски от 02 юли 1872 г., в което иска да му бъдат изпратени мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила. Той дава указание при закупуването
на пушки да се "изпитат" на всеки десет по една, за да не се окажат "фалшиви"
(некачествени). Писмото е предадено в Народната библиотека "Кирил и Методий"
- София.
Йордан Наумов - учител в Берковица, пише на Панайот Хитов през 1874
г.: "С председателя на общината тукашна, г-на Хаджи
Петра, който е доста добър и патриот човек, ходих десетина дни по казата
и на Чипровец, и на манастиря. Беше събрано около 3000 народ и повече.
Говорих доста дълга беседа. Разумева се..."
Подготовката на Априлското въстание обхваща и Берковица, но при избухването на въстанието Северозападна България остава пасивна. Въпреки това на 31 май 1876 г. революционният комитет и др. подвижници в
Берковица - общо 24 души, са арестувани за участието им в подготовката
на въстанието и 8 души, начело с хаджи Петър Хаджиилиев, са съдени и изпратени във Видинската крепост.
Берковският революционен комитет дава 60 жълтици на Стефанаки
Савов от Враца за закупуване на оръжие, фактически за Ботевата чета...
На 8 юли 1876 г. в Чипровци пристигат четите на Панайот Хитов и други български войводи и Берковският край въстава. Главните боеве стават при Чипровския манастир.
Димитър Маринов пише: "Българските доброволци дойдоха в Чипровския
манастир. До Берковица оставаше малко. Тукашното население взе много активно
участие. Ако сърбите биха могли да се удържат малко по-дълго при Зайчар,
градът Берковица щеше да бъде вземен и с това на Видинския гарнизон се
прекъсваше съобщението с другите части".
Въстанието е потушено. Пашаджик, командващ берковските турци, наредил
инквизиции на населението от Чипровския край. Много чипровчани той откарва
в Берковица. По пътя ги бият и яздят. В Берковица също ги изтезават
и чак след един месец ги пускат като им взимали големи откупи.
След Освобождението Берковският окръжен съд, председателстван от Иван Вазов, издава присъда No. 5 от 14 януари 1880 г., с която осъжда задочно на смърт
погромаджиите Ибрахим бег Пашаджик и Караман бег.
|