Сега водач на планинците е юнакът Върбан Пенов от с. Бели мел, а негов помощник е Кръстю Нешин от с. Копиловци. Вероятно този път са разчитали на нечия помощ, защото, по предания, въоръжените въстаници са били от 50 до 300 души, а останалите - с ножове и брадви. Научили за новия бунт, турските власти докарали войска чак от Ниш и Пирот. Те призовават въстаниците да се разотидат, но последните отказали и на 23 ноември започва боят в Чипровската клисура (Метириза - теснината). Сражението продължило целия ден до тъмно, когато въстаниците напускат манастира и оставили на полесражението 17 души.

Предводителят Върбан Пенов тръгва на север към Румъния, но вследствие на предателство е заловен и  обесен на една скала над пътя, близо до манастира. Бесилото е направено от греди от собствената къща на юнака.

Тялото му дълго е висяло над пътя, за страх на българите.

Тук ще отбележим, че с изключение на няколко села от Берковско, които са били турски, в горните поречия населението е българско и се е поддавало на организация.

Въпросите за въстанията са решавани на събрания на кметовете (кнезове) на българските селища, които са се познавали в околията. Затова въстанията са вдигани по околии (кази), а не от повече околии и заедно, и носят имената на самите околии.

При въстанието от 1850 г. се постига известна задружност на околиите в Северозападна България.