т двете хижи за 30 мин. се отива до вр. Щърковица (1677 м). Тръгва се по трасето за Петрохан, минава се през Фунията, сетне през пасището и при завоя се отделя пътека, която води на север към върха.От него се откриват далечни хоризонти, а под тях пъстреят Берковица и селата Бързия, Ягодово...

На запад от хижите са МАЛКИЯТ И ГОЛЕМИЯТ САМАР. Те са две ребра в северната стръмна страна на планината. Самарите с горите около тях, в които вият гнездата си орли и глухари, са най-девственото място в този балкан. Отвесните им склонове са интересни за катерене. От тях туристите могат да видят вр. Здравченица и далечните простори, а зеещите пропасти под тях ги карат да тръпнат от страх и възхищение. Туристическото им ехо се носи многократно из простора и кънти дълго.

Понякога вместо безкрайни простори се вижда океан от мъгли, които напират към върха и отново се сгромолясват в бездната. Само Самарите стоят настрана някак безучастни, а застаналите над тях туристи гледат в захлас.

Цял подвиг за неопитния турист е зиме да се добере до Самарите. Но трудностите сякаш привличат и подтикват туристите към този кът.

Всеки турист, посетил Кориите, не може да не се изкачи на вр. Щърковица - вляво и до Самарите - вдясно (30 мин.), и да не застане на самия ръб на пропастите, за да изпита величавото чувство на планински орел.

Кориите, Самарите и Щърковица са най-оживените места в Берковската планина. През лятото по тучните ливади пасат стада овце, а излетници берат малини и пеят песента на малинарките. Това е най-популярната песен, която звучи тук.

Чакай, момне, стой да зърна тия очи сини,
твойта кошница е пълна с алени малини.
От зори си ги забрала със розови пръсти,
брала си ги, па си пяла сред горите гъсти...