На границата между двете ливади е Калето - останка от средновековна крепост. Долната поляна е обградена от широко-листни гори, а горната - от иглолистни. И двете са удобни за пързаляне със ски. Когато паднат дълбоки снегове, те са прекрасни за спортуване.

За туристите по-голям интерес представлява горната поляна (1480 м.н.в.) или, както я наричат, Слънчевата ливада. Обградена е със смърчова гора. В южния край на ливадата, където минава пътят за вр. Щърковица и за Петрохан, сред смърчова гора е новата двуетажна хижа за 150 души. Хижата разполага с туристическа кухня и голям ресторант. На югоизток има просторна тераса, закътана от ветровете.

Хижата е построена от берковчани през шейсетте години по проект на арх. Чавдар Лютаков и се стопанисва от тур. д-во "Берковски балкан" - гр.Берковица.

Тук, на Горната кория, е ски-пистата, и малкият лифт.

До Горната кория се отива за 4 ч.,  като се върви по шосето до рампата и моста, а след това - право нагоре, по р. Шабовица и Фунията или по шосето при долния мост, вляво край Карталска река през гората, Броячката (двете скали, между които може да се движи само един човек), скалите на Щърковица и по хоризонтал се стига на полянката до заслона за добитък, а оттам се продължава вдясно през гората, през Фунията до Горната кория (4 ч.); или от Тузлата, по пътеката в дясната й страна, се върви през гората и за около 1 ч. се стига до Големия Самар, а оттам - през Малкия Самар, все вляво за около 30 - 40 мин. се стига до хижата. От Петрохан до хижата се отива за 3 ч. (има трасе на панорамен път).

Малко по-нагоре за 15 мин. се стига до м. Покоя, където е старата хижа. Гледана от града, тя се белее на тъмнокафявия фон на девствената смърчова гора. Когато през 1933 г. берковските туристи решават да я строят, в касата на дружеството има само 1500 лв., но те събират строителни материали, на гръб изнасят по стръмните пътеки тухли, пясък, цигли и дъски. Строят я четири лета и я построяват. Сега хижата е ремонтирана и обзаведена с легла, туристическа кухня и столова.