Около зелените ливади, прорязани от лескови храсти, дрян, ябълка и круши, стоят на стража кестените. Те издигат високо и горделиво своите корони. На стотина крачки над вира има чешма.

Към Синия вир в долината на р. Шабовица е правил своите сутрешни разходки Антон Страшимиров, дошъл на почивка в Берковица през 1934 г. По-късно в списание "Завети" той пише: "Ставах рано в кристалните утрини и излизах към Шабовица да посрещна зората. Аз я търсех не там, където първите лъчи палят кръгозора: - това идеше по-късно! Зората най-напред ми се усмихваше от юг - от дивната планинска панорама над Берковица: високо под Ком се сипеше първият златен прах на деня. Това ми галеше душата като детска усмивка, възпроизведена през нощите, защото утрините ми бяха сън наяве."

До Синия вир се отива, като се тръгне на юг от площада, край читалището или гимназията. Поема се по ул. "Кестенарска". Отляво се издига старата римска баня (паметник на културата).

Като се продължи нагоре, се излиза на пл. Сарая. Минава се през шосето за Кориите и се върви покрай р. Шабовица. Вляво е м. Малък мостък - естествена гора от питомни кестени на възраст над 100 години. По-нагоре е Синият вир. Стотина метра над него е Дългата ливада.