Правят впечатление нейната украса и наредба. На горния етаж вниманието привлича резбованият потон в голямата одая с долапи, камина, стенописи и миндерлъци. В малката съседна стая потонът е разделен на квадратчета, чиито страни са с удължени елипсовидни листа, които се свързват по четири в средата с пъпка, наподобяват цветче. Полето е изпълнено с дребни деко-ративни фигури, а от четирите страни е направен пластичен бордюр от растителни мотиви. Едно лъкатушно стъбло държи лентовия орнамент. Очарова тънката резба на таваните, долапите и полиците и в другите одаи.

Къщата музей "Иван  Вазов" е открита през 1957 г. След основен ремонт на 15 февруари 1980 г. е открита новата експозиция на музея. Тя запознава посетителя с целия творчески път на поета, но главно място е отделено на берковския му период.

"Животът ми в Берковица - пише поетът - съвпада с един от най-плодовитите периоди на моето творчество..., поставен в една среда, пълна с оргинални типове..., не само поет, но и председател на окръжен съд, аз почерпих в Берковица голям брой сюжети, които отчаст обработих много по-късно... В свободни от занятие дни правех  на кон радостни излети с млада дружина берковчани, с доктора и управителя из гъстите букови лесове, що обличат полите и хълбоците на Стара планина, упоен от шума на кристалните планински потоци, от дъхът на тревите и цветята, от младостта си и от всичко, от всичко... В Берковица - споделя поетът - за пръв път обикнах страстно величествената природа."

Излетите му дават богат материал и той ги описва в романа "Нова земя". В стихотворението "На Ком" той дава простор на възторженото си чувство, опиянен от дивната гледка, от свободата, далеч от човешката завист и страст, чезнещи на фона на величествената панорама.

В следосвободителната действителност, в която се ширят лицемерието и безчестието, Вазов изразява негодуванието си в стихотворението "На детето".

Стихотворението "Малини" поетът посвещава на берковските девойки - малинарки.

Своите помощници в съда Йордан Шишков и Иван Стоянов, тези "живи архибългари, дебелоглави българи", Вазов обезсмъртява в повестта "Митрофан и Дормидолски". "Митрофан" се появи в "Наука" - отбелязва Вазов. - "Смя се цяла България. Митрофана го учеха наизуст... Причината? Една струя от веселост, която се разливаше от страниците."

Иван Вазов живее в Берковица около година и половина (от 07 март 1879 до 18 септември 1880 г.). Той записва много народни песни, предания, легенди, действителни случки, разкази на участници или очевидци на едно или друго събитие и използва това градиво за своето творчество.

Една тъжба в съда и няколко варианта народна песен за Занка и хайдут Стефан от с. Гушанци (Замфирово) му дават материал за популярната поема "Грамада". Вазов отбелязва, че предмет на поемата е "един оригинален народен обичай в Берковско, един вид нравствен линч, чрез който селяните наказваха в османско време ония свои съселяни, потисници и влиятелни изедници, на които бяха безсилни инак да си отмъстят."

В разказа "Славчо", впоследствие озаглавен "Белимелецът", и в поемата "Загорка" Вазов рисува борбата на хайдутите в Берковския край.

В Пловдив Вазов създава нови творби със сюжет от Берковица - "Среща", "За любовта не говори", "Звукове", "Гълъби", "Зимна вечер", "Уломки" и поемите "Моята съседка Гмитра" и "Зихра". В поемата "Зихра" Вазов с вълнение рисува берковската природа. "Зихра" е моята приятелка от Берковица - покръстената туркиня Пеша (Парашкева)" - споделя той с Иван Шишманов.

Вазов и Берковица са неделими!