ЦЪРКВА "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"
Та 50 м северно от Часовниковата кула се издига оригиналната камбанария на църквата "Рождество Богородично". През входа на камбанарията се влиза в голям двор, ограден с дувари, изпълнен с лозници и овощия, бухлати чемшири, паметници на загинали в освободителната война и духовници - патриоти.  Църквата Рож. Богородично - Камбанарията (36KB)Дълбоко в двора е храмът. В султански ферман от 1835 г. се казва: "Донесено ми е, че във Варош се е намирала църква Паная (Богородица), която с течение на времето се е порутила... тя е имала 25 на 18 лакти (1 лакът = 60 см). Освен това там е имало и дом за Софийския и Берковския митрополит и за известен брой монаси... давам разрешение да се строи църквата, но да не се допусне нито пръст, нито педя да е повече от старата..." И берковчани я изграждат и освещават.
Църквата не изглежда висока с двускатовия си покрив, може би защото няма кубета, но е вкопана с около 80 см в земята и затова вътрешното пространство (наосът) е високо. Това дава възможност по-късно да се изгради и емпория (балкон), който стъпва на външния дувар. Той е дело вероятно на берковския дюлгерски еснаф. Планът на църквата следва типичните за първата половина на Възраждането трикорабни храмове. Детайл от царските двери (73KB)Фасадата на храма е иззидана от добре обработени, гладки каменни блокчета. Абсидата (източната извита стена) е тринадесетъглова и богато украсена. Под каменния корниз е поставен фриз от профилирани арки. Пластични изображения на птици и фантастични животни красят външните стени. Над горния каменен праг на западната врата са изобразени две лами. Върху широките дъски на южната врата са гравирани кръстове и лалета. Над вратата е поставена плоча с  паметен надпис, на който се чете, че храмът е изграден през 1843 г. и е позлатен и постлан през 1867 г. Вътрешността на храма изглежда монументална, строга, полумрачна, осветена от хубостта на иконостаса, дълъг 11,50 м и висок 7,80 м.  Детайл от терасата (50KB) Композицията е уравновесена. Детайлите са изрязани във висок релеф, пластично, с многобройни мотиви и сцени. Предполага се, че автор на дърворезбата на иконостаса, амвона и трона е Стойчо Фандъков от Самоков. Приема се, че иконостасните икони са рисувани от Димитър Зограф от Самоков. Те могат да се причислят към най-доброто, създадено у нас през Възраждането в областта на живописта. В средата на централния кораб (на тавана) има стенопис - Христос Вседържател, също дело на Димитър Зограф.
В храма има още много икони, работени от други майстори на четката. Много от иконите са подарени от грънчарския, дюлгерския, бояджийския и други еснафи.Детайл от трона (56KB)
От църковната утвар привличаха вниманието един сребърен потир от 1823 г. и кандило от 1816 г., които са откраднати. Сред църковните книги блести "Златното евангелие", подарено от д-р Иван Панов. То се съхранява в Банката.
В двора на църквата се намират паметници на загинали българи при освобождението на Берковица, във войните, както и на заслужили духовници и граждани на Берковица.