разпореждане No. 285 на Бюрото на Министерския съвет от 10 декември 1974 г. гр. Берковица е обявен за курорт от национално значение (Д.В., бр.98/17.ХII.1977 г.).

Берковските туристи построяват първата туристическа хижа в м. Покоя. Всъщност туристическото движение в Берковица започва още след Освобождението от османско иго, когато Иван Вазов повежда дружина от млади берковчани към вр. Ком.

За развитието на курортното дело и туризма в Берковица се заговаря по-усилено през есента на 1960 г., във връзка с 205-ото постановление на Министерския съвет. Тогава се изготвя програма за развитието на Берковица като курорт и база за вътрешен и международен туризъм. Тя е приета от разширена сесия на Градския народен съвет на 16 декември същата година и актуализирана в следващите години. През този период се построяват нова хижа в м. Кориите, почивни станции и пионерски лагери.

Над с. Бързия, при цепене на гранит край реката, бликва минерална вода. Там започва сондиране. Едновременно с това се проектира, а сетне и изгражда балнеолечебница в Берковица.

Град Берковица е разположен на 405 м н.в. Закътан е от планинската верига, намира се в тихо, заветно място, зимата е мека, а лятото - прохладно. Въпреки наличието на температурни инверсии, а също така и известни замърсявания (които са преодолими), градът дава възможности за климатично лечение. Използват се почивни станции, пионерски лагери и обекти на туризма. Задоволството от почивката в Берковица е всеобщо.

Зоната от 1200 до 2000 м. н.в. в Берковската планина е характерна с най-малки средни денонощни и месечни амплитуди на температурата и на месечната влажност, неколкократно по-висока йонизация на въздуха и по-богат спектър на ултравиолетовата радиация. През зимните месеци инверсионната облачност се разпростира по долната граница на зоната, поради което се наблюдават благоприятни биоенергетични условия за лечение, закаляване и спорт. Всичко това прави възможно почти целогодишното курортно използване на тази зона, която е твърде подходяща за климатотерапия и климатопрофилактика при сърдечносъдови, ендокриннообменни и кожни заболявания, анемии, неврози, бронхиална астма и други.

Средната годишна температура в Берковица е 10,4°С, а средната месечна температура за март, април и май се движи от 4,8°С до 15,6°С. Средната месечна температура за юни, юли и август е 21,7°С. Средните годишни валежи са около 832 мм.

Месторазположението на гр. Берковица в полите на Западна Стара планина го прави естествен център за развитието на курортното дело и туризма в региона.

През последните две години е разработен териториално-устройствен план на курортно-туристическия комплекс Вършец - Берковица - Георги Дамяново - Чипровци, с център Берковица и наименование КОМ. Направени са и други опити. 

Минералните извори във Вършец, Спанчевци, Бързия, Слатина, Замфирово и Боровци и признаците за такива води в землищата на Черешовица, Ягодово и Песочница са богатство, което занапред ще се оползотворява и ще дава балнеоложки характер на комплекса. Интересно е да се знае характеристиката на минералните води в Берковската община. 

Първият, известен от незапомнени времена извор, е в с. Слатина. От изследванията през 1975 г. е установено, че водата е бистра, безцветна, без мирис, с обща минерализация 274,7 мг/л и рН = 8,62. Характеризира се като хипотермална, слабоминерализирана, сулфатно-хидрокарбонатна натриева вода. Температурата й е 27оС. Тя е годна за бутилиране и производство на безалкохолни напитки.

Бързийската минерална вода е бистра, безцветна, без мирис. Има температура 31,8°С. Реакцията на водата рН = 9,15. Общата минерализация е 276 мг/л., характеризира се като хипотермална,  слабоминерализирана, хидрокарбонатно-сулфатна, натриева, флуорна и силициева. Въздействието й върху организма на човека става по известните три начина: топлинен, механичен и химичен. Тя лекува сърдечносъдови заболявания - хипертонична болест I и II стадий, леки и средно тежки увреждания на сърдечния мускул и клапния апарат, исхемична болест на сърцето; заболявания на опорно-двигателния апарат - ревматични артрити, болест на Бехтерев, тендовагинити, периатрити, епикондилити, деформираща артроза на тазобедрените и коленните стави, на ходилата, пръстите на ръцете, рамената и лактите; функционални заболявания на нервната система - неврози; функционални заболявания на дванадесетопръстника и червата, хронични колити.

Минералният извор в с. Замфирово е открит през 1976 г. Водата се характеризира като хипотермална, хлоридна, натриева, флуорна и сулфидна. Тази вода може да бъде бутилирана и разпространявана за питейно лечение и профилактика на хронични професионални отравяния с тежки метали (олово,живак, бисмут).

Минералната вода, открита при сондиране край с. Боровци, също е бистра, безцветна, но със силен мирис на сероводород. При стоене потъмнява и оставя слаба черна утайка на дъното на съда. Реакцията на водата е 9,07. Общата минерализация на водата е 4,866 г/л. Характеризира се като хлоридна, натриева, флуорна, силициева и сулфидна. По своята физико-химична характеристика тя е сходна с известната Шабленска вода и тази при с. Замфирово, но се отличава от тях със значително по-високото съдържание на флуорни йони.

В селата Слатина и Бързия са изградени хигиенни бани, а в Берковица, освен за хигиенни нужди,  бързийската минерална вода се ползва и за балнеолечение. Берковската балнеолечебница е с капацитет 2500 души на ден. Разполага с два басейна, с две ванни отделения. В курортната поликлиника на същата сграда са разкрити постоянни кабинети по физиотерапия, парафинолечение, лечебен масаж и физкултура.

На юг от града се намира курортната м. Ашиклар. През първите четири десетилетия на XX бяха уредени няколко летовищни колонии, а след това е построен и Студентският почивен дом. Доскоро м. Ашиклар се водеше като курортен обект.Сега тя е неразделна част от града. Ашиклар се простира непосредствено от града до полите на Стара планина и се слива с тях. Обрасла е с кестенова гора, брези, леска и овощни дървета. Равнинните й части, естествено обградени от гората, представляват огромни пъстроцветни ливади и горски полянки. Лете тези слънчеви ливади се огласят от бодрите песни и жизнерадостния смях на посетителите. Студената вода, чистият въздух, зелените ливади и дебелите кестенови сенки ободряват посетителя.

През всеки сезон на годината Ашиклар разкрива очарованието си. Особено хубаво е тук напролет, когато цъфтят кестените. Сред разкошни поляни като слънчеви дворци се издигат сградата на студентската почивна станция, школата на ЦКС, климатичните училища, почивните станции на ведомства от София и Монтана. Тук има и Дом за стари хора - четири 4-етажни блока, застроени на площ 2770 кв. м., със 156 легла. Този санаториум разполага с кабинети за прегледи и зъболечение, за електролечение, масажи, парафин, водолечение.

Берковица разполага в почивните станции, хижите, хотелите и средношколските лагери с 1500 легла и с близо толкова в частния жилищен фонд. Засега това задоволява само до известна степен нарастващите нужди. От друга страна, тази база трябва да се обнови, модернизира и да се разшири, за да могат почиващите туристи да ползват пълноценно благата, с които природата така щедро е дарила Берковския край.

В поемата "Зихра" (1891 г.) Вазов, завръщайки се мислено към Берковица, Балкана и хладната долина, където продължават да живеят за него "спомени свети", пише:

Долино мила, тихи край!
Цъфти, блести, пленявай!
Със хубости света омай
и с мирис упоявай!

Днес националният курорт Берковица наистина цъфти и пленява със своите хубости. Той сега е една блестяща перла върху зеления губер в полите на Западна Стара планина, която мами любителите на природата, на историческите забележителности, на красивата панорама.