ЗАМФИРОВО

ело Замфирово (1622 жит.) е най-голямото и благоустроено село на Берковската община. Преди се е казвало Гушанци. Преименувано е през 1947 г. Площадът е оформен с красиви обществени сгради, паметник на загиналите във войните 108 души и паметник на Замфир Попов, дело на скулптора Г. Апостолов.

Замфировци се славят със своето трудолюбие и се гордеят с революционното си минало. На север от сградата на училището е църквата “Възнесение Христово”, строена през 1864 г. от майстор Сандо от Копривщица. Той и баща му са резбовали царските двери на иконостаса, а също са рисували някои от иконите. Много от иконите са дело на Христо Енчев от Копривщица, а други са от неизвестен майстор.

На изток от селото през 1976 г. е открит минерален извор. Водата се характеризира като хипотермална, хлоридна, натриева, флуорна и сулфидна. В землището на с. Замфирово, в местностите Чъртово и Чавкарово, има следи от антично и средновековно селище. На 2 км южно от селото като огромен купен се издига вр. Непирче, увенчан с късноантична крепост.