|
ГАГАНИЦА
 ело
Гаганица (339 жит.). То отстои на 20 км от Берковица. На територията на селото са открити оброчна плоча на Артемида, оброчни плочи на различни божества, монети и др. Това село е преживяло много епохи. В долния край още стои църквата “Възнесение”, строена през късното средновековие. В двора има паметник с изписана 1720 г. Част от иконостаса и иконите са от ХVIII и началото на ХIХ в. от неизвестен автор, а другата част са от втората половина на ХIХ в. и са дело на Данаил Щиплията. Тази църква е обявена за паметник на културата.
През Възраждането с. Гаганица е било едно от големите селища на Берковската каза, трето след Гушанци (дн. с. Замфирово) и Чипровци.
В с. Гаганица учителстват и остават трайни следи Марко Марков и Георги Филипов. Около 150 души участват в Септемврийското въстание. През 1920 и 1933 г. в с. Гаганица се вее знамето на комуната.
От разклона за Бистрилица и Гаганица на североизток отива път през равнината (от лявата страна на р. Златица), който е водил за Живовската спирка. След 3 км по този път се стига до иззидана с тухли и незавършена църква. Вляво стърчи огромен дъб. Там е било училището на с. Калиманица. То е било малко селце на дюлгери, но заради големия язовир “Огоста” е заличено, а територията му сега е засадена с овощни дървета. Жителите му се преселили в Берковица и Монтана.
В с. Калиманица са родени и израсли писателите Йордан Радичков, Радослав Михайлов и поетът Радослав Игнатов. Тук са родени и израсли още десетки инженери, лекари, икономисти, и Пенка Йорданова - първата жена кмет на община Монтана. Малко селце е било Калиманица, но е раждало умни хора.
|
