епонирането на твърдите отпадъци от гр. Берковица се извършва на депото в м. Раковица (землището на гр. Берковица). Намира се в югоизточна посока, на разстояние 1.2 км от регулационната граница на града. Сметището е отредено, но неконтролирано. Началото на експлоатацията му е от 1968 г., предвидено е да се използва до 2002 г.

Сметосъбирането в община Берковица е организирано само в гр. Берковица и отчасти в с. Бързия. Сметищни площадки има във всички села в общината, но те са неотредени и неконтролирани.

Няма организирано събиране на отпадъците от селищата в общината, тъй като на този етап е икономически неизгодно и среща отпор сред населението на селата поради излишно финансово натоварване с такса смет.

В гр. Берковица сметосъбирането е организирано. Извозването на отпадъците се извършва от колите на общинско предприятие “Комуникални дейности”. Самото предприятие е формирано от 01.08.1997 г. с Решение на Общинския съвет – Берковица, и отделено от БКС ООД с цел максимално поевтиняване на извършваните услуги.

Честотата на извозване на отпадъците с наличния автомобилен парк е следната:

Контейнеровоз ГАЗ-53 - взема контейнерите един път месечно по график. Отделни бройки, които се ползват от търговски обекти и няколко жилищни блока, се обслужват седмично.

Сметосъбирачна кола “Шкода” – извозва отпадъците от варелите през седмица по график. Общият брой на тези съдове е 1940.

Мултикар – събира отпадъците от кошчетата (50 бр.) в централната градска част ежедневно.

ГАЗ-53 и ЗИЛ-555 – извозват несвойствените отпадъци, складирани от гражданите по тротоарите, зелените площи, междублоковите пространства.

Всяка кола има утвърден график за ежедневно обслужване на улиците.

Сметопочистването на уличната мрежа обхваща тротоарите и уличните платна. Осъществява се ръчно и ежедневно - както в град Берковица, така и по селата в общината, от лицата, включени в Програмата за временна заетост.

На територията на Държавно лесничейство – Берковица, се намира резерват Горната кория, обявен със Заповед на МГГП № 508/28.03.1968 г., впоследствие видоизменен със Заповед на КОПС № 15/08.01.1981 г.

Разположен е върху северните склонове на Западна Стара планина в подножието на връх Ком. Общата му площ е 161 ха, от която 146.1 ха залесени и 14.9 ха незалесени. Намира се на надморска височина от 1100 до 1700 м (средно 1500 м) със северно, северозападно и североизточно изложение.
Резерватът е същевременно и вододайна зона.
Дървесната растителност в него е представена от елитни букови (160-годишни), смърчови и елови насаждения (единично се срещат явор и ясен), с частично покритие на клек под смърчовите насаждения в близост до горната граница на гората.
Животинският свят е представен от сърни, диви свине, вълци, лисици, диви котки и рядко глухари (единични токовища, застрашен вид).
Резерватът е създаден с цел запазване красотата на редките за Стара планина смърчови и смърчово-елови гори и като единствено находище на глухари в Северна България.

Със статут на природна забележителност са Мраморната пещера, Уручник, Хайдушките водопади.