лимата в района на град Берковица и общината, според климатичните фактори принадлежи към климатичния район на предбалканските припланински и нископланински части на умереноконтиненталната климатична подобласт на европейско-континенталната климатична област.

Районът се характеризира със средна за България годишна продължителност на слънчево греене, която е около 1894 часа при нормална продължителност на температурата на въздуха над 10°С. Облачността е един от главните компоненти на климата, пряко влияещ върху слънчевата радиация. Степента на покритост на небето с облаци се оценява по десетобалната скала (бал 0 – чисто небе, бал 10 – покрито с облаци).

Берковския край е характерен със студена зима, като средномесечните януарски температури са под нулата (-2.2°С), а лятото е сравнително топло - например средномесечна температура за юли е 21.2°С.

Ходът на относителната влажност е обратно пропорционален на хода на температурата и е с максимум през зимата.

Режимът на мъглите за този район е типичната средна честота на мъгливото време (средно 31.7 дни с мъгла годишно). Максимумът на мъглите (декември и януари) съвпада с максимума на относителната влажност и минимума на средните температури.

Количеството на годишната сума на валежите в района е 827 мм. Годишният ход на валежите е с максимум през зимата - 513 мм, и с минимум през пролетта - 236 мм, и есента - 185 мм. През лятото количеството на валежите е 252 мм.

Районът се намира в област с висока повторяемост на случаите с тихо време и със скорост над 1 м/сек. Това са едни от неблагоприятните условия за разсейване на изхвърлени атмосферни примеси. През годината преобладава източен вятър.