 |
 |
|
|
|
|
|
таринна
и съвременна Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на в. Ком. Когато
се гледа от вр. Калето, тя изглежда като градче на длан, като огромен зелен
килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите.
Колко щедра е била природата тук! Вековни кестени, букови
и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива,
Берковската река шуми в хладната долина. Погледът спира на отсечените
скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли,
занича в Петроханската седловина, Комовете, Здравченица, на северозапад
към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина
на река Бързия. Берковица е прикътана в югозападния край на едноименната
котловина. Берковска
община заема Западната част на Стара планина и пред балканските височини
на Западната Дунавска низина. Районът е от национално значение и уникален
с климатичните и балнеоложки дадености.
Климатът се определя като Бореален
- умерено топъл със студена зима и прохладно лято. По класификацията на
Кьолен е с уникални лечебно - климатични своиства.
В границите на Община Берковица влизат 20 населени места, от
които един град - Берковица и 19 села.
Населението на общината възлиза на 24426 души, от които 16610
души (68%) градско и 7816 души (32%) селско.
| | |
 |