Три събития са ни лишили от ценни материали за културно-просветна, политическа и обществена дейност на нашите прадеди и деди за през целия минал ХIХ век. Ето ги: През 1880 г. избухнал пожар в митрополитската сграда, ползвана тогава изцяло за девическо училище, намираща се в двора на горната църква “Рождество Пресветая Богородица”. Огнената стихия унищожила не само постройката, но направила на пепел всички училищни книжа и документи, както и тези на Берковската българска община отпреди Освобождението и за първите години след него. Цялото училищно имущество, включително и библиотеката, която, както твърдят съвременниците, била много добре уредена и богата с книги, изгоряло при пожара.

През зимата на 1920 година също пожар унищожи сградата, намираща се в центъра на града, горният етаж на която се заемаше от службите и архивите на градската община, а в долния етаж, в едно голямо помещение, беше имуществото на читалище “Развитие” и читалнята му. Изгоряха много архивни материали на общината, голяма част от книжната наличност на читалищната библиотека и ценни материали, запазени отпреди Освобождението и след него. А преди 1940 г. свещениците при Горната църква, при почистването на едно запуснато помещение, зад самата църква, открили няколко чувала с книги и тефтери. Видели и разбрали, че това са стари архивни материали от времето, когато в града е имало заместник на софийския владика. Преценили, че тези тефтери, изпълнени с гръцки и славянски текстове, печатни книги и различна кореспонденция, са ненужни и наредили унищожаването им от църковния прислужник. За трети път огън унищожил ценни документи и пепел ги затрупала.

Но ако първите две унищожения се дължали може би на случайни или неумишлени пожари, третото е дело на простотата, незнанието и невежеството. Положително се знае, че в началото на ХIХ в. в Берковица е съществувал метох на Рилския манастир. През време на османското владичество този манастир е бил духовен и просветен светилник за българите. От тази светиня са излизали таксидиоти - калугери (духовници, проповедници), които обикаляли селищата и поддържали духа на народа, укрепвали вярата и надеждата му за по-светла бъднина. Те учили и на четмо и писмо. Таксидиотите като пратеници на манастира посещавали метосите с цел преди всичко да канят, събират и водят поклонници в манастира, да събират помощи, пожертвувания.

В Берковския метох през 1810 г. открили килийно училище, ръководено от калугери, идващи от манастира.

През 30-те години на м.в. таксидиот в метоха е бил рилският монах Бассим. През 1834 г. той бил нападнат от разбойници турци, които ограбили метоха и го убили. Това узнаваме от словата на хаджи Агапий, свещеноиконом в Рилския манастир, един от най-събудените братя в манастира. Той е оставил и автобиография. От оригинално писмо от 1866 г., пазено в архивата на горната църква “Св. Богородица” научаваме, че метохът и през тази година е съществувал. През 1845 г. берковска поклонническа група, водена от Севастиян Рилски, посетила манастира и оставила 186 гроша, а през следващата 1946 г. берковчани предали в манастирската каса 4492 гроша. С тези дарени пари, а може би и други, берковчани подкрепили възстановяването и изграждането на манастира, който през 1833 г. претърпял голям разрушителен пожар. Явно е, че берковският метох е бил и просветно-книжовно огнище. Говори се, че първата килия в града е открита от поп Анто у дома му. Когато един ученик завършвал килията, правели следната церемония: даскалът и учениците му, заедно със завършилия успешно ученик, се отправяли към дома на родителите му, носейки из пътя църковни знаци и пеейки църковни песни. Пристигайки в дома, даскалът съобщавал на родителите успеха на детето им и изпявали песни.

Като даскал в берковската килия, след поп Анто, се споменава калугерът от Рилския манастир Хаджи Исая (таксидиот), който даскалувал около година време. Следващите даскали били миряни и завършили учението си в местната килия. Сочат се като такива Киро Бисеров, бивш кръчмар, Стефан Митров, Гоца Тончев и Киро поп Манчов, всички берковчани. Със засилването на занаятите и търговията в града интересът към по-голяма грамотност се засилил.

Всички виждали голямата полза от нея и я свързвали с успехите и занаята им. Преуспяващите занаятчии и търговци насочили вниманието си към училището, за да подготвят чрез него добри свои заместници в работилниците и дюкяните си, за в живота. Засегнати от духовното пробуждане и изхождайки от личните си интереси, те станали поддръжници на училището в града. Сведения за съществуването на училището от 1842, 1845, 1852, 1869, 1870 г. научаваме и от списъците на спомоществователите и абонатите на възрожденските книги - направени от тях дарения на училището в града.

Към 1840-1844 г. в двора на горната стара църква имало малка сграда, която служела за училище. До към 1852 г. като учители в училището, освен горепосочените, се сочат и Иванчо Янакиев от Дупница, по-късно калугер в Зографския манастир, Ангел от Чипровци, по-късно калугер в Чипровския манастир.

През 1848 г. в Берковица пристигнал Петко Рачев от Враца, откъдето бил изгонен. Берковчани го приели добре и условили. Тогавашният Софийски владика Паисий дошъл в града и осуетил неговото учителстване. Той не искал този буен, буден и начетен българин да работи в неговата епархия, още повече да учителства в нейните предели.

През време на Кримската война (1855-56 г.) училището в града било затворено. Неговото отваряне станало възможно едва през 1856 г. и продължило да действа до 1862 г. През този период в него учителствали: даскал Димитрия от София, по-късно Самоковски владика Доситей, Райко от с. Стрелча, по-късно католически владика в гр. Зворник, Босна, Константин (Коста) Стоичков, берковчанин, по-късно Видински владика Кирил и Евстати Антонов Помаков, берковчанин, по-късно Ловчански владика Дионисий.

При учителстването си тези учители променили обучението. Преподавали на учениците по взаимоучителната метода. При обучението учителят бил подпомаган от по-възрастните и по-напреднали ученици. Това е така наречената Ланкастерска метода. Училището станало взаимоучително. През 1862 г. берковски първенци ходили на поклонение в Света гора. На връщане се отбили в София и помолили да им препоръчат учител, който да подреди берковското училище така, както били вече уредени училищата в другите селища. Там им посочили Сотир Андревич (Андреев). Последният приел предложението и се озовал в града, условен за учител с годишно възнаграждение 1500 гроша. Андревич още с пристигането си видял, че училищното помещение е негодно. Гражданите се убедили в правотата на учителя, възприели идеята му и още същата година в двора на горната църква изградили двуетажна постройка, която служила за тази цел до и след Освобождението. Изграждането се извършило с църковни средства и доброволни пожертвувания от населението. На двата етажа имало по една голяма стая, а на горния - и две по-малки стаи.

Преди завършването на новата училищна сграда (м. септември 1862 г.) Андревич пише от Берковица на Димитър Трайкович в София, че повереното му училище се нуждае от книги, атласи, хартия и др., и моли да му се изпратят. Фактически от 1862 г. училището станало светско. Андревич въвел българската граматика, азбуката изучавали по звуковия метод: а, б, в, г и т.н. Буквите откривал на учениците взаимно, а не поотделно на всеки ученик. Имали буквар, който четели. Давал на учениците и астрономически познания - запознавал ги със звездите , луната, слънцето и техните движения. Правил им глобус на земното кълбо от мукава. Учил децата на чист български език. Заедно с този трудолюбив и скромен учител в берковското училище учителствали и Киро Бисеров и Атанас Яндрофовски. А след тях били учители: даскал Стефан от Търново, Груйо Груев от Копривщица със синовете си Никола и Нено, Стефан Горски от Елена и Иванчо Каролев.

Гражданите, доволни от преданата дейност на Андревич, дирили и уславяли способни учители, които въвели още предмети: смятане, български език, българска история, свещена история, география и др. Училището не е имало директор, а един от по-старите учители бил определен за главен и той ръководел училищната работа . Класното мъжко училище е открито през учебната 1861/62 г., като в развитието си през учебните години 1874/75, 1875/76 и 1876/77 е имало IV клас. То обаче не било в пълния смисъл на думата класно училище.

През 1868 г. за учител в града условили Никола Тодоров Доганов от Копривщица, първи братовчед по женска линия на Любен Каравелов. Той бил много енергичен и предприемчив човек и голям родолюбец. Неговата културно-просветна и обществена дейност дала добри резултати. Той уредил класното училище по образеца на пловдивското. Създал трите класа. Материала за основното и класното училище разпределил по отделения и класове. Всяко отделение и всякой клас се завършвал за една година. Учебната година започвала през септември и завършвала през юни. Дотогава учебната година започвала от деня, когато е бил условен учителят, и била непрекъсната. По негова инициатива през 1872 г. образували читалището “Бъдещност”. Старите берковчани твърдят, че от 11 май 1861 г. започнало тържественото честване на Деня на Кирил и Методий в Берковица. В летописната книга при гимназията е отбелязано, че учителят Доганов е въвел това честване след неговото идване за учител в града /1868 г./. Според мен Доганов тогава е включил и учениците в честването.

Доганов е завършил курса на пловдивското училище. В Пловдив честването на славянските просветители започнало през 1851 г. Доганов е получавал възнаграждение 6 000 гроша годишно. До 1865 г. учителите се уславяли от първите хора на града, а след това - от Берковската българска община.

Доганов учителствал непрекъснато в града 4 години, до края на 1871/72 г. Заедно с него учителствали Андрей Георгиев и сестра му Занда Георгиева от Стара Загора След Доганова през учебната 1873/74 г. в училището постъпили учителите Йордан С. Наумов от Елена и Атанас Бисерин от Дупница. Двамата учителствали до Освобождението. Тук ги заварила свободата. Наумов се оженва тук за учителката Манка Петкова Попова от Панагюрище. При тези учители в училището изучавали пространна аритметика, българска граматика, българска и църковна история, френски език, земеописание, космография, анатомия и физиология, сланявски език; гимнастика. Телесните наказания изцяло не били премахнати. Изхвърлили само фалагата, която в килийното училище била най-често прилаганата.

През 1874 г. при берковските училища съществувало ученическо дружество. Това узнаваме от едно дарение (едногодишно течение на сп. “Училище”), направено на дружеството от Г. К. Кипровски, учител по звучнта метода в Русчук. Този дарител е бил класен учител преди 1874 г. в Берковица и е много вероятно той да е инициаторът за създаването на дружеството. Проявеният от него интерес към последното говори за съществувалите между тях връзки по време на учителстването му в града. Изводът ни е - дружеството е съществувало и преди посочената година. През учебните 1874/75 и до 1877/78 г. в класното училище се преподавало по петобалната система. Свършването на учебната година на Петровден ставало тържествено и с публичен изпит, на който присъствал каймакамина, владиката, членовете на българската община и граждани. На завършилите с отличие ученици давали награди.

Тогава учителствали Никола Атанасов Живков със сестрите си Мария и Виктория (Вела) от Търново. През Априлското въстание Никола Живков бил заподозрян като враг и бунтовник от турските власти, арестуван и изпратен във Видин. Неговото място заел берковчанинът Антим Крунев. Пауна х. Петрова х. Илиева в спомените си казва, че заедно с Никола Живков учителствал и брат му Георги Ат. Живков. Това обаче не се потвърждава от други източници.

На 13 септември 1870 г. в Берковица се открива и първоначално девическо училище от учителката Мария Христова от Пловдив, което до Освобождението се развивало като трикласно училище. В него учителствали Виктория (Вела) Живкова, Манка Наумова, Кунка и Екатерина Найкович. След Освобождението местните обществени дейци проявили още по-големи грижи за градските училища - за доброто им уреждане и преуспяване, преценявайки, че без просвета няма напредък, че новата държава има нужда от просветени граждани, за да бъдат нейни добри и верни строители.

За да се гарантират доходи за училището, изградили два ценни и доходни училищни имота. Единият в центъра на града - двуетажна голяма постройка, известна с името “Сан Стефано”, предназначена за хотел, с всички необходими помещения, включително кухня, ресторант-кафене, пивница. Кафенето носело името “Съединение”. Тази сграда през 1929 г. изгоря при стихиен пожар. Другият имот бе на седловината Петрохан, хотел “Скобелев”.

През 1872 г. изградили двуетажна училищна сграда в двора на долната църква. Тя приютила прогимназиалните класове и изцяло служила като прогимназия. Много берковски поколения са минали през класните й стаи. Тя сега е консервирана и се ползва за градска художествена галерия. А през 1894 г. окончателно завършил строежът на централното модерно масивно едноетажно училище, с което навремето си берковчани се гордеели. Днес сградата е двуетажна. През 1885 г. класното училище притежавало редки уреди по физика и география, които правели голямо и силно впечатление на учащите се. Вероятно всички били доставени от Австрия преди Освобождението. До учебната 1896-97 г. двете училища се управлявали от общ главен учител, след това - от директор.

Първият директор е Стефан Йоцов Първанов - берковски първенец. След освобождението на града в училището продължили да учителстват заварените учители и новодошлите Георги Босилков от Копривщица и Георги Иванов от София, основен учител, но занимавал учениците и в класното училище.

До края на 1900 г. в Берковица учителствали мнозина.

През учебната 1892/93 г. е приет и назначен за учител в Берковица Михаил Герасков, в основното училище. Тогава той открил и ръководел през зимните и пролетни месеци вечерно училище за граждани, което посещавали около 25 души, почти всички занаятчии и работници.

От тях 15 души завършили успешно курса: изучили буквара, първата читанка, четирите аритметически действия. Научили се да четат, пишат и смятат.

Той не се задоволявал само със създаденото и ръководено от него вечерно училище, но все тогава основал и дружество “Пролетарий”, в което членували занаятчии, работници и по-възрастни ученици от тогавашното класно училище. Сигурно някои от посещаващите вечерното училище са членували в дружеството, което е било нещо като социалистически кръжок. Михаил Герасков е уволнен и една година е учител в София. През учебната 1895/96 г. за втори път е назначен за учител в класното училище в Берковица.

За развитието на учебното дело в града прави дарение (завещание) д-р Иван Михайлов Панов от Сливен, чието име носи оттогава до днес гимназията. Неговото име носи и долната баня, която през 1928 г. бе основно ремонтирана от тогавашното училищно настоятелство, и то със средства, останали от дарителя.

Той е роден в Сливен на 30 август 1834 г. На 14-годишна възраст напуснал България и заминал за Русия. В Одеса завършил военно училище и станал офицер в руската войска. Като такъв с група българи четници минал в Българско с цел да вдигне въстание. Били разкрити, арестувани и съдени. Осъдили ги на смърт. Спасила ги намесата на руските власти. След връщането му в Русия напуснал военната служба и през 1866 г. завършил Висшия медицински отдел при Московския университет. Като лекар постъпил отново на военна служба.

Участвал в Руско-туската война. През 1878/80 г. бил бригаден лекар във Видин. Минавайки през Петрохан на път за Видин, спрял в Берковица. Последната и околността й му харесали много. По това време в града е Иван Вазов като председател на Окръжния съд. Завързал приятелство с него и с първите граждани на града.

Придобил чрез покупка турски чифлик в Минкова махала при гара Бойчиновци за 95 000 гроша. Като голям родолюбец, направил завещание в полза на училището в Берковица част от доходите, които ежегодно ще се получават от посочения имот. По-късно наредил този имот да се продаде и с получената сума да се купи къща в София. Това направили и съгласно волята му доходите от този имот получавало берковското училище.

През 1885 г. той се завърнал в Русия, където продължил да работи като лекар на държавна служба. На 8 май 1894 г. починал в Кишинев. Вероятно през 1918 г. съпругата му Степанида д-р Панова идва в България и се установява да живее в Берковица. През 1919 г. между нея и берковското училищно настоятелство се постига съгласие - къщата в София, като недоходен имот, да се продаде. Получената сума от 750 000 лв. останала за издръжка на училищата в града.

Д-р Иван Панов е направил и скъпоценен дар на горната църква “Св. Богородица”, едно руско евангелие, с метална позлатена подвързия. Чудно красиво творение на руските майстори. Теглото на тази книга е над 10 кг и навремето си е струвала 1390 златни руски рубли.